литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Евок Севок — главен редактор
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 5 / 2006 г.




Незабравими литературни погребения

През 1956 година Ганимед Стихомет дава идеята да се организират богати литературни погребения. Тя е приета с възторг от цялото писателско съсловие и веднага е разработен план за бързото й осъществяване: избрана е залата, където да се излагат литературните покойници, уточнен е маршрутът, по който да се движат катафалките, в подробен списък са изброени останалите нужди. Така литературното погребение се превръща в мечта за всеки писател. Ето какво пише Георги Марков за тези погребения в „Задочни репортажи за България”:

„... Съюзът на българските писатели се бе нагърбил и с раздаването на самото безсмъртие. По право всеки член на съюза имаше привилегията да бъде погребан безплатно, на обществени разноски, като му се издигне паметник с определена височина. Но по отношение на самото погребение и на височината на паметника писателите бяха разделени на категории, които по мнението на съюза трябваше да отразяват степените им на безсмъртие... Последното обаче трябваше да се заслужи. И заслугата не беше непременно литературна. Един писател все пак можеше да отгатне какъв паметник го чакаше по начина, чрез който се чествуваха разните му годишнини. Ако сте забелязали, и тези работи в „Литературен фронт” са подредени като първо, второ и трето качество кашкавал. Ако ви чествуват кръглата годишнина на първа страница и с портрет, вие сте най-безсмъртен, ако ви бутнат на втора страница, вашето безсмъртие не е толкова сигурно, ако пък сте без портрет, извинявайте, няма безсмъртие...”

Единственото нещо, за което съжалява Ганимед Стихомет, е, че не е починал по-рано. Полагало му се е богато погребение: юбилеите му са отбелязвани редовно на първа страница в „Литературен фронт” — С ГОЛЕМИ ПОРТРЕТИ! Ех, защо го няма вече този „фронт” да известява гробарите за величието на литературните покойници? О-о, бедният Ганимед! Какво ли го чака днес? Прост гроб с обикновен камък вместо паметник. Ужас! Как можа да се размине с безсмъртието? Да бе починал през 1989 година — всичко щеше да бъде наред. А то е вече 2006. На какво може да се надява човек през 2006?



Членуване в Съюза на писателите

„Имаше времена — пише още Георги Марков, — когато в ръцете на Съюза на писателите и неговото ръководство бе съсредоточена голяма власт и почти всички значими издания у нас се контролираха от писателите... Така че всеки автор в страната виждаше членуването в съюза като необходима парола за отваряне на вратите на издателства и редакции... Ако като обикновен гражданин аз трябваше да се боря със зъби и нокти, за да получа някакво що-годе прилично място за работа, като писател пред мен стоеше изборът между дузина добри редакторски места с официален четиричасов работен ден. Много пъти по-късно, като редактор в издателство „Народна младеж”, си спомнях със странно чувство, че когато бях инженер, работният ден никога не беше по-малко от 12 часа, докато в издателството фактически се работеше няколко часа седмично... Клубът на журналистите и впоследствие Клубът на писателите имаха привилегирован статут при снабдяването и затова там храната беше далеч по-добра от храната в първокласните ресторанти. Всеки писател имаше право на до шест месеца годишна творческа отпуска, която обикновено той прекарваше в някоя от съюзните почивни станции или творчески домове, плащайки символични цени. Повечето от членовете на съюза можеха да получават продължителни творчески помощи от съюза, които често пъти бяха безвъзмездни и свързани с обещанието да се напише нещо. Плюс това се отпускаха творчески заеми срещу гаранции за запланувана книга, пиеса или филм... Мнозина писатели от всички страни биха могли само да сънуват грамадните творчески командировки (при които обикновено нищо не се сътворяваше), разкошния дом във Варна, бившия царски дворец „Ситняково”, сега съюзен дом, дома в Хисаря или този в Созопол... Официално съюзната членска книжка имаше стойността на документ за завършено висше образование по филология, така че всеки член на Съюза на писателите би могъл да заеме професорско място в университета. Но главната изгода от членуването беше в изкуственото сродяване със силни и властни литературни събратя, в ползуването на техните връзки и влияние. С една дума, влизането в съюза на писателите означаваше за младия автор, че той е приет в играта. Оттук нататък беше лесно, стига той да следва правилата... Като инженер аз можех да виждам министъра на леката промишленост от твърде почетно разстояние. Като писател аз можех да вечерям с министър-председателя...”



Членуване в Интернет

— Гледай, гледай! — зачуди се Граф Оман, на чиято безгрижна съвест тежат голямо количество стихотворения и разкази, разхвърляни из Интернет. — Какъв съюз е имало, какво членуване... Не е като членуването в Интернет. Аз дори нямам членска карта, която да ми служи като документ за завършено средно образование... Брей, брей! Четиричасов работен ден... К’ви са били тия хора, бе? Няма ли начин и аз като член на Интернет да получа безвъзмездна творческа помощ срещу обещанието да напиша нещо и да не го напиша... Ах, ах! Шестмесечна командировка до бившия царския дворец... И обед в царските покои!... Брей, брей! Как са живели тези хора и как живеем ние. Аз станах Граф в Интернет и нищо не спечелих от това. Дори с подобаващо погребение няма да ме зачетат...

Граф Оман се зарече да направи членуването в Интернет по-привлекателно. Какви идеи са му хрумнали, ще научим, може би, още в следващия брой.


Членуване в Безмозъчния тръст

Често ни питат: Има ли аванта от членуването в Безмозъчния тръст? Храната в Клуба на тъпака добра ли е? Къде се намират творческите домове на кретените и колко време може да се почива в тях? Раздаваме ли безсмъртие?... Не, приятели, не раздаваме безсмъртие. Храната в Клуба на тъпака е радиоактивна, защото изкупихме на безценица земите около бившите уранови рудници и сега ги използваме за земеделие и животновъдство. Творческите домове, които строим за нашите членове, също излъчват радиация, защото са строени с материали от споменатите рудници. Членските ни книжки имат стойността на документ за успешно издържан тест по оцеляване в радиоактивна среда... Такива са общо взето последствията от членуването в Безмозъчния тръст. Нека да видим сега кои са новите ни членове. Преди броени дни колегите от Световната академия по глупост в Канада раздадоха годишните награди за тъпотия (http://www.stupidityawards.com/winners.html). Победителите в отделните категории автоматично станаха членове на Безмозъчния тръст. Ето по-известните от тях:

В категорията „Тъпак на годината” победител е Доналд Томпсън, съдия по професия, който по време на съдебни заседания е използвал помпа за увеличаване на пениса.

За „Най-глупаво изказване на годината” наградата грабна адвокатът Хари Уитингтън, който бил улучен по време на лов от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни. Пострадалият се извинил на Чейни „за причиненото неудобство”.

Наградата за постъпка, която е направила една идиотска ситуация още по-идиотска, взе Ник Флин. Този шемет се спънал и счупил в един музей три антични китайски вази. Но вместо да се извини, той се нахвърлил върху служителите на музея и ги обвинил, че не пазят добре експонатите.

Нашият почетен член Джордж Буш и тази година се отчете като грабна наградата в категорията "Най-идиотско несъответствие на заеманото положение" и, естествено, стана победител и в „собствената” си категория: "Най-тъпо изказване, направено от президента Джордж Буш”. Любимият ни американски президент се обърнал към шефа на Федералната агенция по извънредните ситуации Майкъл Браун след урагана Катрина: "Brownie, you're doing a heck of a job." Ха-ха!

Честито на новите членове! От този момент те могат да се хранят в Клуба на тъпака, да почиват в творческите ни бази и да работят по четири часа месечно.


Речник на идиотските лафове

Б
Буш пак се избуши

Д
де-гиди помпа, де-гиди пенис

$
и от пръдня грош (така препечелваха едно време членовете на Съюза на българските писатели)

П
пет кръгли годишнини и десет закръглени

С
Съюзът на българските покойници набира нови членове


Речникът е в процес на освежаване







  
Накратко
Издава Безмозъчният тръст в бл. 999, ж. к. “Сердика”, гр. София

В броя
Незабравими литературни погребения
Членуване в Съюза на писателите
Членуване в Интернет
Членуване в Безмозъчния тръст

Още сведения

публикувано на петък, септември 29 @ 17:34:50 UTC изпратено от sevok

Подведено под:
Няма такава рубрика | * | пародии |

2317 прочита

Още в тази връзка
· http://www.stupidity...
· Евок Севок — главен редактор


Най-четеното в блок Няма такава рубрика:
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 6 / 2005 г.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 9


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 5 / 2006 г." | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.07 Секунди