Марин Бодаков
Из “Ангел в зоопарка” | Страница: 2/8
Мълчалива прегръдка
покоят ни пожелава — и се срамува от това, и се бои да назовава нуждите си, оттегля се и ни избягва
все по-притегателен, покоят
има ли прошка за раните, които ни е причинил, за дълбоките сраствания, които притискат вътрешностите ни
прошка, точно днес?
 Назад (1/8) - Напред (3/8) 
| |
| |
| Накратко | разкъсва се кортежът към смъртта.
Едни са точни за часа на срещата.
(Неофициалните лица печелят.)
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, май 31 @ 10:58:34 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Краища | * | поезия |
7164 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.35
Гласа: 14
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|