литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Владимир Сабоурин
Казусът Бодаков като урок по журналистика




Аз съм преподавател по литература, въпреки основателните съмнения, кога и дали изобщо преподавам литература, откакто започнах да пиша по казуса Бодаков.

Това съмнение е основателно, най-малкото дотолкова, доколкото сякаш не е моя работа и моя компетенция да пиша като журналист, особено обръщайки се към един професионален журналист, какъвто е г-н Марин Бодаков, чийто казус безуспешно поставям на обсъждане вече повече от месец.

Същевременно бяха изказани също така съмнения, че писането ми по казуса Бодаков като цяло не е нищо повече от литература.

При тези разнопосочни съмнения, които си навлякох, поставяйки на обсъждане казуса Бодаков, не е трудно да настъпи объркване по въпроса що е литература и що е журналистика.

Не бих си позволил в един публицистичен текст да засягам въпроса що е литература. Моите опоненти по казуса Бодаков сякаш по-добре от мен могат да отговорят и отговарят на този въпрос, определяйки без особени колебания писането ми по казуса Бодаков като литература. Аз бих добавил към техния отговор определението „лоша литература”. Ако писането ми по казуса Бодаков наистина е литература, то това със сигурност е лоша литература. Мисля, че по този въпрос ще постигна консенсус с опонентите си по казуса Бодаков.

А може би дори и със самия талантлив господин Бодаков, ако той реши да проговори поне в качеството си на талантлив поет и литературен критик, при положение, че в качеството си на литературен редактор на седмичника за култура в. „Култура” не иска или не може да го направи.

В казуса Бодаков обаче за мен е по-важен въпросът що е журналистика.

Съзнавам, че нямам професионална компетенция да говоря публично по този въпрос. Познанията ми по журналистика се ограничават до харесването на отделни журналисти и нехаресването на други, които са повече.

Харесвам журналистите, които настойчиво искат и понякога дори успяват да получат отговор от публични фигури, които видимо не искат да отговарят на поставените от съответния журналист въпроси.

Повдигайки в публичното пространство казуса Бодаков, неочаквано за самия себе си се оказах в положението на журналист, задаващ въпроси на друг журналист, който обаче не иска или не може да отговори на въпросите ми.

Ситуацията, създадена от писането ми по казуса Бодаков, е отчасти абсурдна. Не съм журналист. Г-н Марин Бодаков е журналист: литературен редактор на седмичника за култура в. „Култура” и асистент във Факултета по журналистика на СУ.

Не изключвам възможността, че при поставянето на казуса Бодаков в публичното просранство поначало съм сгрешил спрямо собствената си литературна компетенция и срещу журналистическата компетенция на г-н Марин Бодаков.

Възможно е неговото мълчание да е коректен и добронамерен жест на колега преподавател, който не иска да уронва авторитета на друг колега преподавател, който е допуснал грешката да се изказва неподготвен в област на компетенция, която му е чужда. Подобно допускане би обяснило отчасти публичният успех на мълчанието на г-н Марин Бодаков.

Един преподавател по литература, настойчиво задаващ въпроси на един преподавател по журналистика, който добронамерено и професионално коректно мълчи, със сигурност има много или най-малкото повече удобни случаи да сгреши и да се изложи, което изглежда се случи с мен.

Влязох неподготвен в семинарно занятие по журналистика. Внимателно ми бе обърнато внимание, че говоря като литератор в журналистически семинар. Бях попитан, дали изобщо е редно да имам време да пиша журналистически текстове и дали тези журналистически текстове всъщност не са литератруни текстове.

Преподавателят, водещ упражнението, още дори не си е отворил устата, за да внесе необходимата яснота във възникналите в участниците в семинара съмнения, дали писането на Владимир Сабоурин е журналистически коректно, а въпросите на литератора към журналиста спонтанно и от само себе си се обърнаха на въпроси на участниците в журналистическия семинар, воден от асистент Бодаков, към журналистически, а понякога и политически некоректния литератор Владимир Сабоурин.

Дори фактът, че г-н Марин Бодаков е талантлив поет и литературен критик не може да ми помогне в случая.

Изглежда се изложих като литератор, без да се справя сносно като журналист.

Не съжалявам обаче, че влязох в журналистическия семинар на ас. Бодаков.

За себе си като литератор, харесващ отделни журналисти, които задават един и същ въпрос, докато не получат отговор, в този семинар научих, че може да се практикува и преподава журналистика, без да е необходимо да се отговаря на въпроси на журналистически некомпетентни литератори, когато самият журналист се е оказал в позицията на административно-приватен уют и имунитет, характерен обикновено не за журналистите, а за политиците и обслужващия ги административен персонал.




Забележка: Дискусия във форума con-text.org. (б. ред.)






  
Накратко
Литераторът Сабоурин пита журналиста Бодаков

Още сведения

публикувано на понеделник, юни 04 @ 13:20:48 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Краища | * | публицистика |

3161 прочита

Още в тази връзка
· con-text.org
· Владимир Сабоурин


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 4.69
Гласа: 13


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Казусът Бодаков като урок по журналистика" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.21 Секунди