Вера Балева
На стола, до кривата масичка | Страница: 1/3
Двама — в кафявия цвят на неделята
Тя е зряла —
в кафявия цвят на неделята.
Пие сок
от керамична чаша.
Няма музика.
Слуша шума на тополата.
Тя е зряла —
на стола,
до кривата масичка.
А покривката е зелена —
като трева.
Като копчето —
което намери случайно
на пода.
И го прибра —
в кутията с другите копчета.
Тя е зряла —
под тънката мрежа
на въздуха.
Тя е толкова зряла —
вече може да се откъсне
от стола,
от сока —
в керамична чаша.
И да иде —
при него.
Той е зрял.
И е в другата стая.
Вече може да се откъсне —
от своите вестници.
И да тръгнат —
в кафявия цвят на неделята.
За да тупнат
на някоя пейка —
като лешници.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, септември 03 @ 21:08:32 EEST изпратено от ve
Подведено под:
| * | поезия |
5848 прочита
| |
| Бележки под линия: | [*] — „Почакай, слънце – още не съм готова!”, Дора Габе
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.8
Гласа: 25
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|