литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Юрг Халтер
Из „Докоснах света“
Страница: 3/4


Аз съм една черна, в центъра на мисълта криеща се точка

Аз съм една черна, в центъра на мисълта криеща се точка
и съществувам в разума на пъстротата на света който
не мога да избегна

Оттласната съм от сухата, студена Земя
родена под тъмна, незначителна звезда
бях вдигната от земята светеща мрачно

Седя превита върху камък в полето
свиренето на щуреца: —
афоризми за смъртта, напротив —

Протягам ръце, нагоре към слънцето гледам като най-печалния му
                                                                                                 лъче-получател
присъствието ви на земята е последната клечка кибрит в ъгълчето на устата
на врага ми, на действието
във главата ми: на един кръстопът държи
един отегчен безделник ръцете си пред изгорялото лице и–

Краката ми се подкосяват, прелита земята покрай коленете ми

Какво е състоянието ми? — Аз съм натъжен
и не намирам изход.
Уча се да умирам, без да се отказвам
без да се обединявам, без да правя крачка
без да се стремя
упражнявам се, браня се и се предавам

След яркия следва тъмния миг
спуска се клепача
зад окото усърдието продължава

Там, оглед на безкрайността съм аз
една изплюта във вселената костилка черешова, която пита: „Какво е светлинна
                                                                                                                       година?“
— полетът ми не продължава и два метра–
какво би било необходимото действие?

Задържам се и се облягам
назад в тежко кресло.

Аз съм този, който пита: „А ако се чувствах добре така меланхоличен?“

Така запазвам чувството на лека меланхолия
за времетраенето на едно посещение на бар в гърдите ми.
Мислите ми са разходка през случайните градски пейзажи на
                                                                            на стената и–


Питаш за трайното? — Казвам, след Апокалипсиса черепа ми взема в ръка

непокътнатото огледало и пита: „Раят ли съм или Ада или само единия

невярващ череп в средището на човешката история? Възможно ли е?

Аз, последният череп?“

Питаш за твоето място? — Обвиняваш, че си ваксинация
питаща за своя разсъдък
вярата била замък, направен от въздух, който ти не вдишваш
и ти говориш разбира се, но лекомислено край мен
лежиш, спиш, гледам те
казваш, волята била неспокоен кон, езикът разлагащо се
                                                                                     лаврово листо

Седиш на ръба на леглото
пиеш вода
минаваш през вратите, изкачваш стълбището
стоиш на покрива, гледам те
сядаш на един градински стол
подпираш главата си, погледа —

Между небето и земята, — не се случва нищо
ти имаш съвсем будни очи, — аз знам съмнителни трикове








Назад Назад (2/4) - Напред (4/4) Напред



  
Накратко
Моля, опитвам се да говоря
Моята любима песен
Аз съм една черна, в центъра на мисълта криеща се точка
В недоволните очи на пауна

Още сведения

публикувано на понеделник, септември 17 @ 09:45:01 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Игла за грамофона | * | поезия |

6649 прочита

Още в тази връзка
· Юрг Халтер


Най-четеното в блок Игла за грамофона:
Една седмица от месец април на 2005 година. Може би третата.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из „Докоснах света“" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди