Франк Кльотген: Искам плочки - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Смук-fuck

През някои скучни летни вечери заставам на прозореца, отварям го, дърпам ръкавите на блузата си до над лактите, протягам ръцете си във вечерния въздух и храня комарите. Белезите се появяват след време. Тъй като ветеринарите и клозетните латинисти ограничават сферата на валидност на хипократовата клетва до конете и другите коневидни одомашнени видове като куче, котка и Харц-Ролер канарчето, но отказват лечението на внимателно отделеното от лепкавата лапа на паяжината крило на комара. Расизмът се проявява не само в дребните неща, а започва преди всичко от дребосъците. И кой днес би подал дружески и двете си ръце на едно бръмчащо животинче с фини крайници и тънки пръстета? Кой би оставил малкия комар да прегърне епидермиса му, с бодване и жилване да вкара хоботчето си, да натиска, пробива, пъха и със смучене и сучене да се подкрепи с кръвта му?

Никой.

При все това няма по-благодарно същество от това високотоново жужащо-летящо насекомо, чиято благодарност се проявява така бързо, като онези чудесно сърбящи подутини, които се подреждат една до друга, докато дори и най-находчивия комар не намира повече възможност за бодване върху ръцете ми, освен във вече подут оток направен от някой от предшествениците му, така че убождане след убождане се натрупва един подутинен хълмист масив, от който скоро тези мъници засмукват повече слюнков секрет от своите сродници отколкото кръв и така упражняват един вид интракомуникативен обмен, който ги прави по-яростно хапливи и по-нуждаещи се от споделяне и така — стоя там в рамката на моя прозорец, като двумачтова радиокула на комаро-комуникациите Берлин-Фридрихсхайн.

Докато по някое време ръцете ми със своите многократно увеличени отоци така са се подули, че едва успявам да ги издърпам обратно през прозореца в стаята, вклинили се една в друга като двойка любвеобилни цепелина. Изопнати до пръсване гигантски наденици, чиято кожа от напрежението е станала порцеланова, а вените пламнали като замръзнали светкавици.

И тогава се започва с чесането. Чесане, чесане, докато болката не надвие атаката на сърбежа.Чесане, чесане, чесане и надничане към часовника: В 20 ч. Kaiser’s затваря, остава само половин час! Оу.

Когато се приближавам трополейки с големите ми като топове ръце-наденища към касата на Kaiser’s, между зарешетените вече кутии за цигари, се наслаждавам на нащърбените студени решетки, които драскат мъчително сърбящата ми кожа и отговорната касиерка сърдечно ме посреща, та „...с дебелите ръчички изглеждаш много мило, Мишелинчо, да, на сладкия Татко Барбa”. И макар че не колекционирам сърца, нейното го спечелвам по този начин донякъде, и ми се възхищават така пред мен и зад мен, докато от натрупалата се опашка не се изрази свадливия коментар, че Дебелия bitte, да престане да блокира района на касата и моят досега незабележим заднестоящ бива подканен, с количката си и с все сила да ми даде зор, така че натиска почти пука кръвоносните ми съдове по плешките и целия смук-fuck бликва в главата ми, разрежда мислите ми с лигите на хиляди комари и от веднъж започвам да мисля само: Кръв. Кръв! Кръв! И виждам къснолетните остатъци от непокрита кожа на съпазаруващите със съвсем други очи. Кръв!!! си мисля само, Кръв!!!! и си казвам: „Така, ако сега не се овладееш в утрешния вестник ще има една отвратително гнусна история.”

И се овладявам, както се овладява, плащам невъзмутимо, не слагам ненужните ми верни сърца в портмонето си и на вратата си помислям: “Хайде де, за такова самообладание трябва да има поне малко аплодисменти!’’

Е, добре сега никой не е длъжен да отмени клиентите на Kaiser’s. И без това би било твърде късно, защото сега, когато идва зима, при ярко осветена стая отворям за последен път прозореца, оставям да влети, каквото се чувства съблазнено от светлината и приканям остатъка от популацията на фридрихсхайнерското насекомно лято да презимува в съхранената в пухената ми постеля телесна топлина. После сядам на ръба на моя секс-тепих превърнат в зимна квартира за членестоноги, отварям шлюзовете на мозъчните си извивки, оставям смук-fuck-а да бликне и жужа приказки за лека нощ.

Спете спокойно, деца!

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а