Франк Кльотген: Искам плочки - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Пролетта отново пуска синята си лента във въздуха (Мьорике reloaded)

Пъпки пукат, хлапета хрупат
В миналогодишното тинейджърско ято —
Крила шумолят, ветрове шептят
Тя е! Тя е! Тя е! Колко яко!
Пролетта кара сега, прах и пепел да цъфтят
Тела в хормоново задръстване пламтят
И най-малките тръпчици усещат, че растат
Оглупели, стари пънове в очакване трептят
Пролет, Ти си! Чухме Те, ела!
Bienvenue, welcome и добре дошла
Здравей Ти палавнице! Хей, здравей, Ти змей, Ти шегобийке, Капитане
Ти Хитрушо!
Потапяш се в росата, в зеленината на брезите
Сушиш земята, пипаш смело
От зимата скованата горичка
Готовата за посев семенна торбичка
Закръгля се на Mother Nature-а корема сега
От топлото дихание на пролетта
И гука се и се гугука, и бръмка се и се жужи,
и кряка се и се свисти, да, пролет настъпи!
Твоите ленти синеят
Отново приятно се веят
Омеква земята, измъква се студенината
Показа се и момина сълза
Мьорике, чувам те да се покашляш сега
Славейчета, косове, врабци
Цветен разкош — дрян и върби
ето, пак го направи!

И при целия този цъфтеж
Вехнеш само Ти
Как старееш, гледаш отстрани
Предугаждаш бръчки нови
И нищо срещу това не може да се стори
Коремът никога не ще е плосък вече,
а буйната коса — отдавна беше
Жалко е това, спор няма
Но имаш свойте дни
Плъзгаш се със сетна яснота
От наличното Сега към истинското Преди
Теглят те, привличат те места
Където вдлъбнатини се диплят само
Спомняш си предишната година
Не беше нищо по-различно
А мислеше си Ти, това ще се оправи
С нещо, да с... нищо

Червеното зеле си остава червено зеле
а White Stripes си остават White Stripes
Само аз ли трябва да посивявам, когато всичко става зелено?
Скъпа моя Пролет, Ти, хвани ме там — отпред!
Колко дълго бях твой застъпник заклет
Слово-касапин в твоите очи
Сега се питам: Помниш ли ме още Ти?
Какво щеше да бъдеш без лирическата подкрепа
Кому биха притрябвали твоите зеленина и цветчета?
Приписахме ти прелест, грация и чар
Разновидност получи от стиховете в дар
Най-доброто в Теб беше изнамирано
На хората романтично сервирано
Теб, Ти Д`Артаняна на поетите, Ти
Кокетен кок на поетичните творби
Дължиш реномето Си на поетите добри
Които някога те утвърдиха
Като написан за звезда велика
Рефрен във хора на любящите

Теб, фукливия пръскач на семена
Завършен пролетарий на годишните времена
Щеше да си без нашата предизборна лъжа
Само ситен дъждец и цветен прашец
Една пъпчива девойка хронично услужлива
Във всичко евтина и предвидима
Ти зариваш света с лястовичи изпражнения
Донасяш сенна хрема, алергични усложнения
И кортизон се взема на тълпи
От жертвите на твоите цени

Сега отново тръгваш из страните
С пеленгаторни антени, наострила ушите
И пет пари за старите си текстери не даваш
Само „Кой е следващия?” към младежта повтаряш
Надуваш се, че само твой проблема си остава
Кой днес члена си къде във кой поставя
И към свежата плът надничаш

Скъпа моя Пролет, нима считаш,
Че блясъка на славата би се самохвалил
Чрез мелодии за телефон и МР3-ки?
Да кодираш искаш нашите думи
И да ги сгъстиш в бърз секс-торти

О.К. давай тогава! Можеш да останеш там
Оттук нататък на есента ще се отдам
Заблуда наричам стиховете за пролетта
Занапред към изчезването ще се стремя
Ще пресовам шумата в наслада и възхвала
Модерното в модерното ще забелязвам
Че всеки от упадъка отпада
И на никого ноември любов не внушава
Когато горско гнили ферономи
Boys и Girls превръщат в свити гноми
От извора се знае, да
Коя е новата звезда
Тя е, тя е, колко яко
Есента

Размера на стиха диктува!
И дълго няма да умува
С врастнати нокти на краката
И бръчки-щампи по главата
Есента за престолонаследница ще провъзгласи
И без Обаче, без Като Че Ли
Истинската Пролет в мен
Ще се установи

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а