Франк Кльотген
Искам плочки | Страница: 8/8
Искам плочки
Аз искам плочки. Това лепене на тапети, превземките с релефни, миещи се тапети направо ме побърква, тези наклепани ивици и лепилени измишльотини. Това ерфуртско-кондомово — „Не пестете на погрешно място! ” — шикалкавене със метър и ножици, тези универсални-еякулационни лепила, лигави мечета. Пеленачета на строителния пазар. Пак и пак! Какво толкова опаковате, ха? Не искате ли да погалите една 50 килограмова торба? Е, как е? Не искате ли да се пробвате с едно кашонче плочки, да си докарате херния, да оставите черните опаковащи ленти да се осучат в ръцете ви, да усетите, как побелелите връхчета на пръстите паникьосано едва теглят кръв, да чуете евентуално едно пльоп, когато под тежестта пъпа на корема се изхлузва навън, и как звучи, когато в слабините хернията застърже в тазобедренната става?
И тогава плочките, солидния материал, да ги нахвърлиш по стените в къщи! Като се правиш, че не виждаш, че горе вляво няколко прясно залепени са се отлепили, докато по някое време цялата ужасно тежка стена от плочи не се срути върху ни, и заедно със стълбата се изтряскаме назад в ръба на масата, кървим върху постланите найлони с отворена фрактура на главата и счупен таз и си мислим „Ами-и, старост!”
Аз искам линейки, искам сини лампи по улиците, искам носовете на съседите да са залепени на прозорците, искам съседи, които да питат: „Какво ли е станало?”
„Мисля, че искаше да слага тапети или нещо такова” Да бе, да, глупости!
Мястото на хартията не е на стената, хартията не издържа да е там, не е търпелива, и аз не искам да си позволям такова нещо. Дори ако се наложи да се развалят приятелства. Дори ако приятелски си поканен от приятели на вечеря.
„Исках да пробвам нещо с див чесън, надявам се е вкусно!?” Не.
„Ще може ли да свалим тапетите, преди да започнем да ядем!?” „Кои тапети?”
„Кои тапети! Цялата стая е пълна, обкръжени сме с боклук и вие питате: Кои тапети? Ами, всичките! Долу тая напаст, преди да съм забол и една вилица във вашия лайнян див чесън! Как я мислите въобще тая работа тука?”
И как я мислите въобще тая работа ТУКА, скъпи сканиращи в печатна и пресформа слампоезия. Аз искам плочки, искам ясни кит-линии, искам симетрия на фугите, искам този проклет текст още веднъж да се облицова по дяволите! Стига тапетени лепеници и релефни изгъзици, стига наклепани ивици и лепилени измишльотини, стига осрани пелени, стига Ерфурт и плюскане на див лук. Аз искам плочки. Искам плочки. Искам...
Искам да се задава въпроса, какво всъщност се прави тук и искам — одумкиодумки — искам да се задава въпроса, какво всъщност би могло да се прави на друго място и дали не е по-добре сега да отидем там?! Всички заедно и незабавно?!
И тогава ще извикам в този празен, кух, облицован текст и ще се радвам на ехото — колко е супер, че все пак прозвуча ...Дами!
Забележка: Преводът е направен за поредицата литературни четения Страница със сцена от Явор Звънчаров.
 Назад (7/8)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, октомври 16 @ 14:09:18 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Плътни течности | * | * |
13757 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|