Никола Гинев Щрихи към захвърлящи се Портрети в разпиляното взаимно Той и Тя |
Тя превръщаше своя свят в Център,
Тя беше Ос,
около която се въртяха нещата.
Тя наричаше нещата повече,
отколкото ги възприемаше.
Той чува гласове.
Следва ги. Редактира ги. Програмира ги.
Те живеят в Друг Свят,
който няма Ос, Екватор.
Той е ирационалност.
Тя е невъзможната рационалност.
Да намериш...
Да изгубиш...
В скитането.
В блян.
В сън.
Първото е игра. Второто е илюзия.
— каза Изтока.
Можеш ли да бъдеш искрен
като Jazz мелодия?
Минаващите по улицата.
| |
| |
Накратко | Тя наричаше нещата повече,
отколкото ги възприемаше.
| |
Още сведения | публикувано на петък, ноември 09 @ 13:29:43 EET изпратено от nikola
Подведено под: Сицилиански защити | * | поезия |
3233 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.8 Гласа: 5
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|