литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Евок Севок — главен редактор
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 5 / 2007 г.




Златната ера на гротеската
Част втора

Елитис Панелис отиде в САЩ да изучи опита на серийните убийци, да си купи вещи на жертвите, да види как се прави TV репортаж за масово клане и как се превръща убиец в медийна звезда, да си изясни на място как се управляват щат, Бял дом и Пентагон, и как се формира обществено мнение. Като събере тази информация, Елитис Панелис ще е готов да напише текст за песен, която да бъде изпълнена от Мерилин Менсън. Това е мечтата му.

„Знаете ли — писа ни Елитис Панелис от Колорадо, — тук едва не са изкормили Мерилин Менсън. След едно масово клане, когато двама тийнейджъри стрелят в гимназия и убиват 13 свои съученици заедно с учителката, бързо започва да се формира обществено мнение срещу певеца. Обвиняват го, че е вдъхновил убийците с извратените си песни. Американското общество иска възмездие: линч, изкормяне, разчекване, набучване на кол, изгаряне на клада, посичане, взривяване, транжиране. За да не пострада от формираното обществено мнение, Мерилин Менсън се затваря в къщата си, на тавана. След три месеца домашен затвор, става ясно, че убийците не са слушали музиката на Мерилин Менсън. Формираното обществено мнение започва да се разформира, разлинчва, разкормя, разчеква, разнабучва, разизгаря, разкладва, разпосича, развзривява, разтранжира. Но много бавно, почти незабележимо — първо махат една пръчка от кладата. На следващата година — още една. Мерилин Менсън започва отново да пее, но така, сякаш стъпва върху неразлинчени въглени. Дава интервюта, в които описва потреса си от формираното обществено мнение. Опитва се на свой ред да формира обществено мнение срещу общественото мнение. И почти успява. При следващото масово клане никой не иска да го линчува, изкормя, разчеква, набучва на кол, изгаря на клада, посича, взривява, транжира. Общественото мнение е объркано и не може да се формира, залинчи, закорми, зачекне, занабучи, заизгаря, закладва, запосича, завзривява, затранжира. Това е нечувано, невиждано, това е крахът на устоите, пълно безсилие пред чудовищните предизвикателства на деня. Американското обществено мнение никога не е било толкова разнабучено и разкормено. Нужно е някакво колосално изтребление, гигантско клане, грандиозно изкормяне, за да възкръсне общественият гений и да почне да се формира пълноценно. Америка чака своя апокалипсис със страх, но и с надежда. Няма такъв ужас, който да не може да бъде изтърпян от масовия американец в името на достойната цел: да се събуди великото обществено мнение, да се налинчи, накорми, начекне, набучи, наизгаря, накладва, напосича, навзривява, натранжира. Америка мечтае да се надърви — катран, перушина и надървено обществено мнение, до апогея на мечтите.“

— Тц, тц, тц, много напредна този човек! — каза Бакхус Екстрактус. — Какви писма почна да пише, а до вчера пишеше само панелна поезия.

— Елитис Панелис се развива! — съгласи се Прометей Ометей. — Отдавна ли е в Америка?

— В Америка ли? — учуди се Терсит.

— От един месец.

— От един месец? — разсмя се Терсит.

— Защо се смееш?

— Защото цял ден блъскахме табла с него на горния етаж.

— Табла с Елитис Панелис?! — не повярва баба Хера. — Майтапиш се, маймуно!

— Няма шега! — развесели се още повече Терсит. — Като му омръзна да играе табла, пича каза: „Я да напиша едно писмо на тъпаците аз от Колорадо“, и за десет минути нащрака това на компютъра.

— Егати мистификацията! — разсмя се Бакхус Екстрактус. — Голям гений е Панелката.

— А това за Мерилин Менсън откъде го е взел, щом не е ходил в Америка? — попита баба Хера.

— От интернет, бабче.

— И всичко е съчинено?! — изуми се баба Хера.

— Ами да, колко му е! — започна да се смее на глас Терсит. — Кафка цял роман е написал за Америка, без да ходи там, че Елитис Панелис ли няма да напише едно писмо. За Америка най-добре се пише, когато не си стъпвал там. Иначе се получава нещо от рода на „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов.

— Ебахти човека, направи ни на маймуни!

— Ха-ха-ха!

— Като сравнявам написаното от Алеко Константинов с писмото на Елитис Панелис, не откривам голяма разлика — каза Прометей Ометей.

— Искаш да кажеш, че и Алеко Константинов не е ходил в Америка! — намигна му Атина Палавада.

— Засрамете се! — смъмри ги баба Хера.

След една седмица Елитис Панелис се върна от Америка и каза, че никакво писмо не е писал. Направо се излинчихме от изумление.



Рабле учи компютър върху коремчето на Афродита

„Как така върху коремчето на Афродита?“ — попита министърът на държавната кретенизация.

Ами така — върху коремчето. Къде другаде? Да не искате да пратим нашия прочут гост да търка чиновете в математическата гимназия или да скучае във вуза. Рабле не заслужава такова отношение. Той е дошъл тук да се наслаждава на живота и на компютъра... Простете за интимния въпрос: вие никога ли не слагате лаптопчето си върху корема на жена си? Само не ни казвайте, че не шарите с мишката по венериния й хълм и не кликате клитора й... Как точно го кликате, г-н министре, с каква амплитуда? Какво казахте? Двукратно?! Че вие ще я разболеете тази жена. Я се стегнете!...

Да се върнем на Рабле. Знаете ли след колко минути се сля той с компютъра? След три, приятели! За три минути той преля от знания върху коремчето на Афродита. Такава е нашата образователна програма с изглед към венерината панорама.


Волтер стъпи в XXI век

На третия ден след пристигането на Франсоа Рабле в София, когато тържествата в негова чест бяха в разгара си, чухме, че и Франсоа Волтер се е запътил към Града на мъдростта. Видели го да крачи по Цариградско шосе — бавно и тържествено, с високо вдигната глава и презрително присвити очи, надянал на главата си напудрена перука, а на тялото си костюм от 18 век. Хората го взели за артист на свободна практика и се отнесли много дружелюбно към него. Почнали да му подхвърлят монети, което той изтълкувал по свой начин. „Не се продавам!“ — казал.


Помощ за пиратите — хак трети

Скъпи разбойници, вие като крадете софтуер и забогатявате незаконно, мислите ли за благотворителност? Реализирате ли дарения? Защото Били Гепи Гейдз реализира — всяка година дава по милиард и половина на сиромасите. По-щедър е от Юнеско. А вие? Как управлявате паричните си потоци? Само мацки ли се плакнат в тях? Ей, не бива така — заделяйте нещо и за сирачетата. Иначе ще заприличате на онези глупаци, които пръскат парите си за легален софтуер. Те никога не правят дарения, защото няма с какво — легалният софтуер е като ламя, поглъща всичко. А сигурно им се иска да дадат и те нещо на бедните — да излекуват дете, да обзаведат старчески дом, да построят сиропиталище, и да се почувстват човешки? Не може да не им се иска. Щом на вас пиратите ви се иска (нали ви се иска, убедихте ли се, че ви се иска?), значи и на тях им се иска. Защо тогава тези магарета си дават парите на Били Гепи Гейдз и на останалите гейзери? Каква е тая умствена деформация, която ги кара да си купуват легален софтуер? До каква степен трябва да са скопени в мозъците си тези говеда, че да дават парите си на богатия, да правят дарения на богатия, и да лишават от тях бедния? Кой най-после ще набие в тиквите им да не си купуват легален софтуер и да дават спестените пари на бедните? Вие нали така правите, драги пирати? Вие сте хуманни, човечни, състрадателни. От вас стават прекрасни разбойници филантропи. По-прекрасни и от Били Гепи Гейдз. Вие никога няма да си шитнете кинтите за скапания му софтуер и за рекламните му благотворителни кампании. Раздава парите, които е прибрал от балъците, за да си прави реклама и да продава още повече легален софтуер. Всеки, който си мисли, че Били Гепи Гейдз раздава пари от милосърцие, е голям наивник.
И така, господа наивници, ако сте морални същества, постъпете морално и си инсталирайте Linux (в миналия брой описахме как). Така ще ви останат пари за благотворителност. След това можете да пуснете любимите си winзорски програми на линукса. За тази цел е измислен емулаторът Wine. Вино в мрежата, приятели! Ето как действа тази напитка: Wine лъже програмите (които са писани за Winзор), че са попаднали в естествената си среда и те спокойно се инсталират на... Linux. И работят неудържимо! Ха-ха!
Как става номерът ли? Много просто, Wine използва фиктивна файлова система на Winзор за примамка. Програмите са глупави и номерът минава! Възползвайте се — така ще си работите на Linux машина — безопасно, комфортно, и ще си пускате любимите глупави програми за Winзор.
Няма да навлизаме в подробности по инсталацията и настройката на Wine. На тези две места:
http://linuxonbg.hit.bg/wine%20user%20guide_bg.htm
http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=programs&key=392337304

имате подробно ръководство за експлоатацията му в превод на български. Четете и работете. И помнете — Wine върви със свинска пържола.

Хайде, чревоугодници, лапайте!






  
Накратко
Издава Безмозъчният тръст в бл. 999, ж. к. “Сердика”, гр. София

В броя
Златната ера на гротеската — част втора
Рабле учи компютър върху коремчето на Афродита
Волтер стъпи в ХХI век
Помощ за пиратите — хак трети

Още сведения

публикувано на събота, декември 15 @ 20:27:47 EET изпратено от sevok

Подведено под:
Няма такава рубрика | * | пародии |

3017 прочита

Още в тази връзка
· http://linuxonbg.hit.bg/wine%20user%20guide_bg.htm
http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=programs&key=392337304
· Евок Севок — главен редактор


Най-четеното в блок Няма такава рубрика:
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 6 / 2005 г.


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 5 / 2007 г." | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.11 Секунди