| |
Мина Стоянова
по крилата... |
по крилата
сухи
изтръпнали
спуснали
тласък върху съня ми
по крилата на черната птица
се стича тъга
отронва се бавно
повторно
отровно
за нея
и ме повлича
оттатък съня:
там
зала
изпръхнали трептящи стени
нисък таван
няма земя
там
маса
пробита
избита врата
поставена или забравена?
и слегнала куха
се свива после разтяга
стаята — зала
черната птича уста…
и в полет унесена
в безсънен летеж
аз тряскам с все сила
по безметежния ден
пляс! и се разлива
стича се свлича
се черната
душата ми
Тя
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на Wednesday, January 02 @ 12:55:06 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
Проспекти и перспективи | * | поезия |
1727 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|
Тъй като в момента секцията ни за коментари е извън строя, предлагаме да изкажете мнението си в коментарния ни блог.
Моля, проследете връзката в следващия коментар. Тя ще Ви отведе в конкретния раздел на блога, създаден специално за настоящата статия. |
|
|