Андраш Геревич
Мъже | Страница: 5/5
Тирезий римейк
“Едни и същи ще бъдат жените и мъжете,
няма да има никаква разлика, жената мъж,
мъжът жена ще става неведнъж в живота си.”
В автобуса Тирезий седи срещу мен,
пиян пред себе си зяпа, чеше се по прасеца
с белия си бастун, докато обяснява:
“Мъж мъж ще целува и за жена ще го има, и няма
да знае какъв се е родил. Органите няма
да упътват, щом и един мъж ще може да забременява.”
Челото му се поти. Едва дишам от миризмата му:
урина и алкохол и някакво горчиво лекарство.
Автобусът е почти празен, рано сутрин, дори не спира.
“Животът ще бъде по-лек през първите години,
после няма да има деца, човек и сам със себе
ще си доставя радост, това ще са последните години.”
Все по-ведро гледа пред себе си, почти се усмихва.
“Целуни ме, ще стана млад и силен, чудно красив!”
Стисва ръката ми и полека, задъхвайки се,
с лице се накланя към мен. “Аз съм бил и жена,
младо момиче, и едва като се преобразих обратно,
разбрах, че по-скоро жена бих бил, съпруга с много деца.
После, със слепотата, загубих телесното желание,
затова сега нямам нито жена, нито дете. Днес мен ме
преследват със смутни желания. Ни жени. Ни мъже.”
Забележка: Превод от унгарски: Мина Цонева и Николай П. Бойков
 Назад (4/5)
| |
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|