литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ида Хедкович
Опитвам се да си спомня
Страница: 1/3




Опитвам се да си спомня нещо, но не успявам. Химикалката ми е неудобна, трябва да я сменя. Но не сега. Не точно в този момент. Този момент е за нещо друго. За нещо, което не мога да си спомня.

Между краката ми е мокро. Мехлемът, който изпразних във влагалището си срещу гъбичната инфекция, изтича като сперма. Трябваше да се изръся 20лв този следобед, за удоволствието да се чувствам така. Преди това изядох една ябълка. Беше голяма и кисела. Затова изядох всъщност само половината. Не защото е кисела, а защото е голяма. Обичам да ми е кисело в устата. Обичам в шкембето да сипвам много оцет, в салатите – лимони. Има една лимонова торта, която често заглеждам. Ще си я купя някой ден. Но не днес. Днес не мога. Днес се опитвам да си спомня нещо.

Ето го баща ми. Аз съм 13-14 годишна. Къпя се в банята. Всичко е в пара. Къпя се с много гореща вода. А баща ми ме гледа. През прозорчето към тоалетната. Явно е стъпил отгоре върху чинията. Стряска се като го виждам и слиза. Аз се развиквам. Сигурно е пиян. Поне така звучи като се опитва да се оправдае. Колко ли дълго ме е гледал? И колко ли пъти? Измивам се бързо и излизам по хавлия.

Навън е есен. Мога да ритам кестените докато вървя по улицата. Има и много листа. Жълти са. Стъпвам върху тях и мислено се радвам – уличните чистачи не могат да се справят с толкова много листа. Още няколко падат. С много красив шум. Колко е хубав есенният шум от падащи листа и кестени!

Студено ми е. Влажното петно отдолу ме кара да се чувствам сякаш отнякъде ми духа...

Моята работа е да събирам впечатления. За това често се налага да излизам. Срещам се с приятели в някое кафене. Обикновено ме черпят. Аз почти винаги нямам пари. За събиране на впечатления никой не плаща. Но и те го знаят. Поне някои. Имам приятели, които имат нужда от мен но не ме обичат. Мисля, че не уважават изборът ми на професия. Така аз също спирам да ги обичам. Но на тях пък така не им харесва. Те имат нужда аз да ги обичам. Въобще, много е сложно. Опитвам се да не ми прави впечатление. Май вече успявам.

Понякога не се срещам с приятели, а просто се разхождам. Тогава ми е много трудно. Впечатленията са прекалено много и разнопосочни. Заболява ме глава.

По улицата се разнася миризма на печени чушки. Червени и зелени печени чушки, жълти листа, кестени и аз. Слънчево е. Аз вървя под клоните на дърветата. Прибирам се.

Излизам. Отивам на четене. До мен сяда човек, който през цялото време не спира да си бърка в носа. Представят се съвременни немски автори. Човекът до мен се напива. Не се развълнувах от текстовете и побързах да си тръгна. Оставих зад себе си маси с бели покривки и пълни чаши с вино. Виното беше от бутилки. Лично регистрирах как ги отварят.

Имам брат. До скоро не си говорехме. Вече си говорим. Всъщност говори предимно той. Аз не знам какво да кажа. А той винаги има какво да сподели с мен. Неща за себе си. Много обича да говори за себе си. Аз обаче много много не обичам. Той бързо разбра. Схватливо момче излезе. Сега говори и за много други хора. Хора, които аз не познавам. За себе си споменава уж между другото.

С една от приятелките ми се познавам от малка. Нямам точна представа какво стана между нас. Но когато започнах да усещам, че тя се сравнява с мен, започнах да се отдалечавам. Все пак не ми е приятно това, че някой постоянно те наблюдава и преценява, сканира какви дрехи носиш, какво бельо, с какъв дезодорант се пръскаш, какъв шампоан използваш, всичко. Сега се срещаме не много често, но достатъчно, за да не й става кофти. Много неща харесва в мен и затова и много ненавижда. Ненавистта й се изразява в това, че често ми казва неща, които знае, че не искам да чуя, или пък премълчава неща, които искам да чуя. Това съм го открила без да искам, с течение на времето. Вече не се впечатлявам. Но преди много болеше. Понякога е искрена. Но това се случва в повечето случаи в момент, когато е наранена. И мен ме заболява... все пак й желая доброто.

От няколко месеца нямам телевизор. Ето сега имам нужда да щракам из каналите. Гледа ми се треторазряден американски филм. Писнало ми е от интелектуалщини. Знам обаче, че няма да е за дълго. Много си падам по интелектуални неща по принцип. По принцип, но не сега. Сега ми се гледат реклами за прах за пране и паста за зъби.

Брат ми идва да ползва компютъра. Гледа снимки и си чати. Не мога да повярвам колко време може да стои на компютъра човек, занимаващ се с музика. Оказа се, че и други неща не са такива, каквито съм си представяла преди. Илюзиите ми започват да се разбиват на парчета. Едно от тях ме пробожда право в сърцето и го превръща в парче лед.



Обувам зимните кънки, които ми донесоха, ставам и се запътвам към пързалката. С приятели съм, а се чувствам самотна. Самотата ме обгръща все повече и повече. Накрая става толкова болезнена, че едва си сдържам сълзите. Всички около мен се въртят. Все в една и съща посока. Звучи музика, но аз не я слушам. Не ми харесва и не искам да карам кънки на нея. Затова я игнорирам и мислено извиквам друга. Така карам известно време, без да забелязвам нищо. Отдадена съм изцяло на себе си. От време на време поглеждам към заобикалящия ме външен свят. Свят без посока. Свят по инерция. И аз съм част от него.






Напред (2/3) Напред



  
Накратко
Брат ми идва да ползва компютъра. Гледа снимки и си чати. Не мога да повярвам колко време може да стои на компютъра човек, занимаващ се с музика. Оказа се, че и други неща не са такива, каквито съм си представяла преди.

Още сведения

публикувано на сряда, юни 25 @ 23:16:37 EEST изпратено от eti

Подведено под:
Седименти | * | проза |

3557 прочита

Още в тази връзка
· Ида Хедкович


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Опитвам се да си спомня" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди