Палми Ранчев
Барселона, Барселона | Страница: 4/7
Рамбла
Колко грубо се обръща и не ме поглежда
тази красива жена. Някога съм я обичал.
Сега е с бежов шлифер и тъмни очила.
Иска да се свия, да се скрия, да изчезна.
Или да призная, че съм само непознат.
И когато отново разпознавам болката,
дошла оттам, откъдето пак не я очаквам,
улицата свършва с чувството за самота.
Дупка, пропаст, над която преминавам,
заедно с другите, изчезвам в множеството.
И движението отново става безопасно.
Най-обикновено ходене. Отиване нанякъде.
 Назад (3/7) - Напред (5/7) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, август 01 @ 14:57:24 EEST изпратено от npb
Подведено под:
City-lights | * | поезия |
12885 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.90
Гласа: 22
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|