Андраш Геревич
Любовници (втора част) | Страница: 8/9
Седи на стълбите
Седеше най-горе на стълбите, когато влязох
и се уплаших, понеже ми се зарадва.
Не спрях, пристъпих към прозореца:
чуруликане, зелени листа,
а той седеше все така на стълбите,
не гледаше гърба ми,
какво е палтото ми, къде гледам,
а гледах само клоните, небето.
В стъклото на прозореца видях
потта по слепоочията си.
Потеше се цялото ми тяло.
Седеше като птица в гнездото си,
без да се накокошинва.
Не можех да го заговоря.
Чаках дявол знае какво,
но не можех да отида при него,
само се взирах в градината.
Само се взирах в градината.
 Назад (7/9) - Напред (9/9) 
| |
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|