литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Феридун Заимоглу
Повик Божи I




Беше ми заръчал да дойда в Кройцбергското кафене и беше обещал история, която бих могъл да оползотворя в границите на благоприличието. Обаждането му дойде в неподходящ момент, през почивния ми ден ми се щеше просто да си постоя вкъщи и да погледам видео. Но той не искаше да се залъже с обещание за друг път. Братовчедка му, толкова се съгласи да ми издаде, била „много привлечена“ от едно порядъчно момче, но като вярваща мюсюлманка тя не можела да се впусне в нормална любовна връзка. Светото писание повелява сдържаност за момите и ергените. Направо в очите му казвам, че никога не съм чувал за мъжки сватовници. За него беше сериозно и не можех да отхвърля молбата му, уговорихме се за ранния следобед в едно кафене, което е често посещавано от просперирали млади турци. Извеждаха приятелките си и се държаха като прясно изпечени просветени граждани, които са се научили, че човек гледа говорещите жени не в устата, а в очите. В този анклав на добрите обноски се мяркат и германски двойки. В чужда атмосфера германците се отпускат забележително бързо и за мен винаги ще остане загадка, как така видът на една банална студента овчарска салата може да им донесе толкова добро настроение.

Дошъл съм преди уговорения час и седя без големи вълнения на мястото си. Келнерките тичат с бели престилки от една маса на друга, охотно се оставят да бъдат въвличани в бъбрене. Една особено красива жена на едно място до прозореца подновява очната си линия, погледите ни се срещат, а тя със смях се отвръща от мен и сръбва от чая си, в който е пуснала бучка захар. Може би, си помислям, в хода на този ден ще ми дойде добро настроение, а палаво избирам една монета от джоба на панталона си и балансирам с нея върху показалеца си. Когато вдигам поглед, пред мен стои Осман, притежава дарбата да се промъква безшумно или да изчезва съвсем внезапно. Поздравяваме се по традиционния тертип, запечатваме здрависването с кратка прегръдка. Поисквам да науча, какво прави бизнесът му и дали е постигнал неговия мир с подчинените си в неговата видеотека. Приходите били жалки, турски филми вече не се търсели, а клубното членство в някоя от големите видеотеки било малко по-привлекателно. Като ответен ход той ме пита за цифрите от продажбата на книгите ми, обещавам да убедя издателството да изпратят на Осман един пакет. Той смята за запалваща бизнес-идея да пласира книгите ми до касата — със сигурност ще вървят повече отколкото в някоя книжарница. Когато едно куче поисква да подуши крачола му, той му удря един ритник в хълбока и не обръща внимание на сърдития поглед на собственичката.

Това са нечисти животни. Където се въдят те, на ангелът му е отказан достъпа.

Не вярвам ангелите да се оставят да ги спрат някакви помияри, казвам аз.

Нашият пророк, мир да е с него, ни напътства да отбягваме присъствието на кучета, казва Осман. Ако някое псе ти се отрие, трябва пак да предприемаш ритуалното умиване за молитва към Бога. Едно куче е торба с бълхи и те заразява с болести.

Живееш в грешната страна, Осман.

И аз имам такова впечатление, казва той.

Кафенето полека се пълни с младички двойки, часът е, както го наричат, на любовната клетва. Знае се, че мъжът трябва да поема след сенчестата краска на вечерния здрач: когато бялата нишка трудно може да се различи от черната, сърцата на жените били особено възприемчиви за повика. При вида на ориенталците-отцепници за момент ме връхлита чувството, че всички ни ще сполети лош край. Може би просто съм настроен против този опърничав вярващ в края на работния ден, който, седи срещу мен и си мисли, че кучетата трябва да бъдат убивани с камъни от хигиенни съображения.

Значи, братовчедка ти се е влюбила, а аз се радвам за нея. Но какво иска тя от мен?

Трябва да резонираш правилния избор на думи и да съчиниш писмо до това момче. Тя иска момчето да разбере, какво е положението с любовта й. Естествено писмото не бива да го окуражава да си позволява определени свободи. Този вид любов би се намирал под лоша звезда.

Какво ще рече това?

Без секс. Без телесна близост. Братовчедка ми държи да обясниш на момчето едно важно правило: Тя е недосегаема, докато не срещне истинския мъж.

Тоест той не е непременно голямата й любов.

Не, мисля, че не.

Как така братовчедка ти не се появи самолично, а прати теб напред?

Тя не е безсрамно момиче!

Аз не съм и твърдил това, казвам бързо, но трябва да признаеш, че се намираме в странна ситуация. Двама мъже си шушукат, за трети мъж — любовникът, който не трябва да е такъв — как да направят съобщение за платоничната любов на една жена. На това му се вика групов портрет без дама.

Братовчедка ми е наистина порядъчно момиче.

Всичко е наред, казвам аз. Не би ми хрумнало да го подлагам на съмнение. Братовчедката ти би могла обаче да натовари с ролята на вестителка за любовта и някоя приятелка.

Времената се менят, казва Осман. Жените обичат да клюкарят и слухът бързо тръгва да обикаля. Тя се уповава на мен — а също и на теб, приятелю!

Ще пазя тайната на изповедта, казвам аз.

По би ми се искало да се развикам, не искам да ходатайствам за една жена, която, ако не се заблуждавам тотално, съм зървал един единствен път. Осман ме беше поканил у дома се на курбан-байрам, родителите му, и двамата неграмотни, трябваше да се запознаят с истински писател и, моля ви се, да узнаят лично от моята уста, че човек може да припечелва хубави пари не само като майстор механик на товарни автомобили или работник на поточна линия. Жилището беше натъпкано с роднини от двете страни на родителите, децата лудуваха навсякъде и едва-едва с половин уста ги призоваваха към ред. За поздрав братовчедката на Осман ми подаде ръка, сведе очи и аз се почуствах като мръсник. Сред правоверните мюсюлмани не е прието жените да подават ръка за поздрав. Тя ми беше обяснила, че анималистичната същност на мъжа е много чувствителна, поради което след грешен живот тя беше сложила забрадката и беше възприела едно ограничено въздържание от страсти. Беше приела ортодоксията, защото искала да се отскубне от блудническия декор и искала да разшифрова Божите знаци. Във всеки случай звучеше много поетично, тогава, точно запечатах в себе си думите й, и тъй като се натъкна на отворени уши, тя разказа, че дори била предприела поклонническо пътуване до един светец и на гробното му място била завързала с много възелчета парцалче. Понеже душата на оплетения в грехове човек воняла като кучешка паст, понеже и с нея не било по-различно, тя била предприела радикална стъпка: да се отвърне от плътта и да поеме към Бог.

Хайде, ще ми направиш ли удоволствието? каза Осман, всъщност не бих искал да те пришпорвам.

Какво можеш да ми кажеш за момчето?

Живее на същата улица като братовчедка ми. Иска да се издигне, следва икономика и си взема редовно изпитите ...

Амбициозен, значи.

Не задължително. Той няма никакво желание да поема по стъпките на баща си. Да не би да ти се струва особено прогресивно да се блъскаш в някакво проклето монтажно хале?

Има някаква истина в това. Как са се запознали те двамата?

Няма такова нещо. Може би са си разменяли многозначителни погледи. Братовчедка ми е сигурна, че и той е пламнал. Изчервява се когато го заговорят жени.

Ох, леле!

Освен това в момента той си няма приятелка, вече съм се осведомил.

Осман, знаеш, че смятам плахите студенти за еснафи. Братовчедка ти с цялото ми уважение, но не може ли, нека кажем така, да си избере някой по-зрял мъж?

Държи на романтиката...

Е, ама ние също, казвам аз.

Ама тя е хлътнала по този начинаещ. Казва, че мъжът не трябва да губи девствеността си при първата попаднала развратница. Конкубините живеят в позор, дали мъж или жена, все едно.

Ама тя много бързо в ръка с обвинението, че този или онзи е порочен, казвам аз.

Историята взема неприятен обрат, що за безумие. Да се беше изправила пред мен братовчедката на Осман, поне бих могъл да й изкрещя в лицето, че по-скоро тя като фанатизирана девица се къпе в демонски лиги, вместо да следва повелите на Господа. Такъв език тя би разбрала и би обходила на ум каталога си с грехове, за да ме обвини вероятно в неспособността да избера между добро и зло.

Какво ще кажеш за това: Погледите ти стигат до мозъка на костите ми. Знам, че ме обичаш, и аз тая към теб подобни чувства. Нека да се срещнем и да се видим, но повече не бих могла да обещания и за по-нататък...

Това не става, казва Осман. Трябва да са думи, които веднага ще го омагьосат. Освен това писмото трябва да съдържа повече хармонии.

Хармонии? Залагаме капан на бедното момче! Тя изисква от него да се впрегне с радост в съдбата на евнух от харем. Струва ми се, че братовчедка ти просто иска да й хвърлят нежни погледи, твърде много е чела евтини любовни романи.

Тя не ти харесва особено, нали?

Осман, с ръка на сърце. Как би реагирал, ако ти се случи да получиш такова едно благочестиво предложение? Любов по правила, две недосегаеми тела, които си рецитират стихове, но говорят закодирано, за да не се стигне до някоя греховна мисъл. Какво би направил?

Ще се побъркам. Аз това й го казах и на нея.

И?

Тя ми заяви, че не бих искал да вляза в нейното тяло, и че не жените, а мъжете би трябвало да бъдат укротявани. Тя каза: искам да си отмъстя на мъжете, че трябва да си крия косите и че не мога да си слагам ярък лак за нокти.

Ама момчето няма какво да направи. Така, както ти ми го описа, той не би имал възражения, ако тя си ходи с непокрита глава.

Обаче така са се сложили нещата. Тя се страхува, че почитаемите ще й откажат уважение, ако пак си свали забрадката. Неволята й направо да те убие.

Обичам да пиша любовни писма. Или молби до германските служби. Но двете с едно движение на перото, това ми е невъзможно.

Осман сключва ръце на масата и изглежда, че размишлява върху думите ми. Най-после той се добира до някакво решение.

Ще кажа на братовчедка ми от твое име, че ти искаш да получиш сведенията от първа ръка. Ако продължава да настоява на това смехотворно писмо, ще се съберем отново тримата. Може следващия път да се срещнем при мен, това е неутрална територия, и баща й няма да си направи неверни заключения.

Устройва ме, казвам аз.

Сигурно тогава тя ще се е отлюбила, казва Осман, или ще й е станало ясно, че би могла да го заговори направо лично.

А какво ще стане, ако за момчето вече няма връщане?

Тогава толкова по-зле за него, казва Осман, нещастието води до съзряване, и следващата му приятелка, ще извлича ползи от това. След това той може да се перчи, че жена, която е била поставена пред избора Бог или любовта, му е била визата. С това ще печели точки пред жените и ще превръща лошия късмет в щастие. Всъщност да му завидиш на ситуацията.





Забележка: Преводът е направен по Feridun Zaimoglu Gottesanrufung I от Антония Колева.






  
Накратко
Обичам да пиша любовни писма. Или молби до германските служби. Но двете с едно движение на перото, това ми е невъзможно.

Още сведения

публикувано на понеделник, октомври 06 @ 00:36:00 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Семейни дългове | От немски | проза |

2018 прочита

Още в тази връзка
· Gottesanrufung I
· Феридун Заимоглу


Най-четеното в блок Семейни дългове:
Стихове


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Повик Божи I" | | 1 коментар

Коментири за Феридун Заимоглу, Повик Божи I (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, февруари 25 @ 19:50:06 EET
(Сведения за читател )
За коментари на Феридун Заимоглу, Повик Божи I последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди