литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димитър Димитров, "Нови Български Автори"
Българското изкуство в Интернет




Едно от малкото неща, които радват българина, когато гледа или слуша новините вечер вкъщи, това е информацията за някой друг българин, който е успял да се реализира, било то в България или в чужбина. Разбира се, ако преди да се зарадва, не го обземе чувство на завист... Ако успее да преодолее това усещане, той изпитва истинска гордост от факта, че е българин и се удря мощно в гърдите наум. В края на еуфорията следва и едно "Евала!", с адресат успелият сънародник. Така е, българинът е горд и темпераментен човек.

Можете ли да се сетите за последния случай, когато гореописаното ви се е случило, научавайки за българин, който се е реализирал в областта на изкуството, било то в България или в чужбина? Едно уточнение - не става дума за Константин Павлов, който тази седмица получи литературната награда на СУ за 2003г. Не говорим и за Нешка Робева, която получи награда "Златен Витяз" в Москва преди две седмици. Не визирам дори признанието към Йордан Радичков, който преди месец бе награден от Симеон Сакскобургготски. Всички тези българи, а и много други, заслужават нашето уважение и възхищение от това, което са създали и постигнали както за себе си, така и за България. Само че аз говоря за нови автори, за хора, които в този момент правят поредния си отчаян опит да спечелят вниманието на някой български продуцент, издател или редактор (които ще наричам за краткост "Гилдия"), а утре ще зачеркнат всичко тук и ще опитат "някъде на запад"...

Хиляди са българските автори, които имат точно този опит зад гърба си. За много от тях преживяното унижение, наричано от Гилдията просто "неуспех", се превръща в убиец на музата за създаване на изкуство. За други става повод да търсят реализация и признание с други средства или извън страната.

За най-голям ужас на Гилдията, от известно време в България стана популярна практиката да се търси реализация на изкуството в Интернет и по-точно - в Интернет-страници, създадени с цел представяне и популяризиране на българското изкуство. По примера на отдавна реализирани подобни проекти на чужди страници, за кратко време публикуването на българско изкуство в Интернет измести на заден план измислената от някой садист бюрократична система от застаряващи и комплексирани редактори, чиято единствена цел е да обсъждат, но не и редактират, себе си.

И все пак, навлизайки в четвъртата година от новия век, обявен от всички за "векът на комуникациите", нещо продължава да пречи на свободното ползване на предимствата на Мрежата при публикуване и консумиране на българско изкуство. На първо място трябва да се отбележи фактът, че за литературата Интернет е далеч по-благосклонен, особено в България, отколкото за останалите изкуства. Публикуването, обработването и прочитът на един текстов материал, изискват много по-малко ресурси от страна и на автора, и на собственика на средата за публикуване (Интернет-страница), и на аудиторията. Затова и литературните страници са в пъти повече от общия брой страници, занимаващи се основно с публкуване на авторски материали, а и са далеч по-развити като идеи от своите разработчици. Този проблем като че ли се явява и основен при обсъждането на всички останали сфери на изкуството. Въпреки това начини за разрешаване на проблема с публикуването на художествени или музикални произведения, например, има.

Един от основните проблеми, които стоят на пътя на авторите, желаещи да публикуват произведенията си в Интернет, е целта, с която дадена страница за изкуство е създадена. Така, както всяко книжно издание цели да покрие определена аудитория, както една звукозаписна компания се насочва към определени стилове музика или една галерия представя даден вид картини, така и Интернет-страниците имат своя целева група посетители, която се стремят да достигнат. Нерядко такива места се създават с чисто комерсиална цел - продажба на произведения на изкуството или просто създаване на каталог-виртуална библиотека. В това, разбира се, няма нищо лошо, тъй като такива страници са в помощ на много хора, които търсят купувач на своите произведения или такива, които искат да видят произведение на автор от преди десетки или стотици години. За новите автори обаче това е истински проблем, тъй като те се нуждаят от обособено място за публикуване на своите "първи стъпки" в изкуството, където името им няма да се губи сред имената на Христо Ботев, Леонардо Да Винчи или Моцарт.

Преди няколко години в Интернет започнаха да се появяват и такива страници, чиято цел е публикуването на не дотолкова известни автори и популяризирането на тяхното изкуство. За съжаление, разработчиците на част от тези страници се подведоха от примера на комплексираните редактори и скоро започнаха да отсяват постъпващите произведения през собствените си критични възгледи, създавайки своеобразна лична библиотека по собствен вкус, което от своя страна противоречи на заявените цели. И най-вече - подвежда авторите - нещо, на което те отдавна са се наситили и от което са се отвратили.

Бързо загубиха интереса на аудиторията и страници, които предлагат възможност за публикуване срещу заплащане. Може би някои от вече изявените автори биха се възползвали от такава възможност, но опитайте да обясните на едно 15-годишно момиче, което скришом нарежда своите стихове, защо трябва да даде 20лв. на някого, за да може да публикува няколко реда в Мрежата... С течение на времето поддръжката на някои подобни страници дори беше прекратена, а по-късно те бяха и изтрити.

Място за публикуване на авторски материали, за съжаление само литературни, предоставиха и страници като http://www.dir.bg и http://www.abv.bg чрез своите клубове и форуми. В подобни форуми обаче материалите са твърде разпръснати и в един момент ориентирането сред тях става невъзможно. Подобно е положението и в някои станици, създадени с добра начална идея, но чиято реализация и поддръжка не предлагат достатъчно добре подредена информация за посетителите. С течение на времето, наблюдавайки развитието на тези страници, ставам свидетел на метаморфозата им от място за публикуване на авторски материали, в място за количествено споделяне на напълно свободни мисли и коментари, на всякакви теми. Метаморфоза не само по отношение на съдържанието на страниците, но и по отношение на техния дизайн и система за навигация. Което може да има смисъл в един форум с обща тема, но не и когато основната цел е да се покаже изкуството на авторите.

Не само заявените цели на дадени Интернет-страници или тяхното реализиране обаче са проблем за намирането на място за публикуване на авторски произведения, достатъчно удобно и за аудиторията. Интересен и парадоксален е например фактът, че в последно време се говори за много ниско ниво на продажби на българска музика на вътрешния пазар. В същото време, същите автори се котират изключително добре, но в свободните за достъп страници http://free.techno-link.com, http://www.data.bg, http://www.mp3-bg.com, http://free.evro.net, http://files.bol.bg и други. Абстрахирайки се от темата за достойнствата на всеки отделен стил музика, интересен е въпросът кой нов автор би имал полза произведението му да е в един списък с това на Мишо Шамара, Богдана Карадочева, Лили Иванова, Митко Щерев, П.И.Ф. и т.н. Колко посетители на такива страници биха обърнали внимание на непознато име, след като тяхната единствена цел е да се сдобият с албума на някой изпълнител безплатно, вместо да го купуват от магазина...?

Понякога добро решение за представянето на един автор е и създаването на лична страница, която да не бъде част от вече разработен портал за изкуство. Безплатни или достатъчно евтини варианти за разработване и публикуване на такива страници съществуват. За съжаление обаче хората, които с право могат да се чувстват ощетени, са авторите на произведения, различни от литературните. Защото, за да публикуваш няколко песни или картини в Интернет с добро качество, ти е необходимо няколко пъти повече място от това, което фирмите предлагат на сравнително сносни цени. Изброените по-горе свободни страници пък не са решение на проблема и по още една причина, освен посочената - те не само съдържат твърде много произведения на отдавна реализирани автори, но и предлагат тези произведения, нарушавайки тотално Закона за авторското право и сродните му права. Разбира се, те не признават това, а и българската Гилдия не е в състояние да прекрати тяхната дейност, по най-различни причини. Но дори да не нарушават авторските права, те в никакъв случай не са в състояние да гарантират тяхното спазване, което също е достатъчна причина, за да бъдат извадени от списъка с варианти за публикуване на нови автори.

И така, стана ясно, че разработването на една среда за представяне и популяризиране на авторски произведения в Интернет, не е лесна задача, а и самата идея има смисъл и полза за новите автори само, ако е безкористна. Какво обаче се получава, когато подходяща идея има, желание за нейното разработване и поддържане - също, но на пръв поглед косвени обстоятелства стават причина за провал?

А такива обстоятелства в България не липсват. Например, наличието на така наречените клубове, съюзи, сдружения, асоциации и кръжоци в различни области на изкуството е нещо прекрасно, което определено е в помощ за развиването на нови таланти. Нерядко обаче ръководителите на тези организации са твърдо против съществуването на техни "конкуренти" в Интернет и правят всичко възможно да не допуснат интереса на авторите да се насочи към Мрежата. Идеята е ясна - какво ще правят те по цял ден, ако електронната среда е в състояние да ги замести. Жалкото в този случай е, че в по-голямата си част Интернет-организациите нямат за цел да изместват, а напротив - именно да подпомагат и допълват дейността на публичните организации. Защото само така може да бъде напълно затворена веригата за откриване, развиване, популяризиране и реализация на един нов автор.

Съществуват и други обстоятелства, като например политиката на държавата и в частност единствената, за съжаление, телекомуникационна компания в страната. Първо, държавата вече не прави нищо, за да подпомага или насърчава развиването на организации в полза на новите автори. С изключение на случаите, в които това се прави за безсмислени каузи, но за доверени хора или когато трябва да се отчете свършена работа и набързо смешни суми биват подарени на отдавна зарязали своята дейност държавни организации. А пък казвам "вече не прави нищо", защото преди години поне училищните и читалищни кръжоци действаха, макар и в условията на затворен живот. И второ, само преди дни Българската телекомуникационна компания (БТК) за пореден път се изгаври с клиентите си, увеличавайки цената на отвратителната си услуга за аналоговите телефонни линии. Както може би се досещате, цената на Интернет-достъпът чрез телефон вкъщи вече ще струва изключително скъпо - за всички. И ако някои хора успяват да си позволят кабелен Интернет, други досега се принуждаваха да търпят жалките линии на БТК, но все пак да имат някаква връзка с електронния свят на Мрежата. От липса на финансови средства, не по друга причина. Заради тази липса тези хора не могат да си позволят и да посещават иначе многото Интернет-клубове.

Разбира се, идеални обстоятелства не съществуват никъде, нито изцяло идеални цели. Все пак страници за ново българско изкуство в Интернет има и част от тях работят добре, въпреки всички изброени проблеми. Би било добре също, ако сред малкото разработчици на страници, продължаващи да работят за каузата, съществува диалог и сътрудничество, вместо конкуренция. Защото в последно време интересите, определящи поведението на даден собственик на такава страница и в последствие - на самата страница, - също се явяват сериозна пречка за изпълнение на крайната цел. А тя, както вече споменах, би следвало да бъде безкористна.

За младите автори, които сега започват да творят и да търсят мнение, оценка и реализация, именно хората, които им дават поле за изява, са олицетворение на обществото, в което живеят и в което искат да бъдат приети като автори със своите произведения. Разочаровани и отчаяни от съществуващата система на Гилдията автори вече има и те не са малко. Познаваме не един и два случая, в които българи създават не само изкуство, приели друга националност, само защото родината им е направила всичко възможно, за да ги подтикне към тази крайна стъпка. Важно за българското изкуство е да не се допуска да се стигне до момента, в който новите автори ще загубят надежда и в лицето на Интернет-обществото, защото един ден може не само компютърът да носи американски флаг...


Димитър Димитров, "Нови Български Автори"






  
Накратко
Настоящите разсъждения нямат за цел оценяване и критика на съществуващите български Интернет-страници за изкуство! Това, което бих искал и считам, че би било полезно да направя е да споделя моите виждания относно проблемите на българското изкуство в Мрежата. Надявам се и други хора да споделят своите мнения и в крайна сметка резултатът от тази дискусия да бъде създаването на една по-благоприятна среда за развитието на новите български автори.

Още сведения

публикувано на понеделник, декември 15 @ 19:20:48 EET изпратено от chipson

Подведено под:
Мастило в мрежата | * | обзори |

4965 прочита

Още в тази връзка
· http://www.dir.bg
· http://www.abv.bg
· http://free.techno-l...
· http://www.data.bg
· http://www.mp3-bg.co...
· http://free.evro.net
· http://files.bol.bg
· "Нови Български Автори"
· Димитър Димитров, "Нови Български Автори"


Най-четеното в блок Мастило в мрежата:
В browse-ване на литературната институция


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Българското изкуство в Интернет" | | 9 коментара

Re: Българското изкуство в Интернет (Оценка: 0)
от Един читател на вторник, декември 16 @ 09:40:28 EET
Само за справка - като сте писали статията, да сте чували за "Буквите" - сайт специализиран основно в публикация на млади автори, и имащ над 1000 автора и 12 000 произведение?
Всъщност един въпрос към всички - някой чете ли нещо друго, освен собствените си сайтове?




Re: Българското изкуство в Интернет (Оценка: 1)
от chipson на вторник, декември 16 @ 19:25:10 EET
(Сведения за читател )
Съжалявам, че нито един от публикуваните коментари на "статията" ми практически няма нищо общо с нея самата. Още по-малко пък тя има общо с "Буквите", "Грозни пеликани", "Нови Български Автори" или която и да е друга страница за изкуство в Интернет.
Моля, желаещите да коментират или критикуват сериозно, да имат предвид следния текст, който представлява първи абзац от разсъжденията ми, но тук е публикуван вдясно и може би никой не му обръща внимание:

Настоящите разсъждения нямат за цел оценяване и критика на съществуващите български Интернет-страници за изкуство! Това, което бих искал и считам, че би било полезно да направя е да споделя моите виждания относно проблемите на българското изкуство в Мрежата. Надявам се и други хора да споделят своите мнения и в крайна сметка резултатът от тази дискусия да бъде създаването на една по-благоприятна среда за развитието на новите български автори.

Ако и след това уточнение някой действително мисли, че целта ми е била да рекламирам или оплювам качествата на конкретни проекти - съжалявам. Очевидно не съм попаднал на правилната аудитория.
Но именно затова и съществуват толкова много страници за изкуство и култура. Колкото и на някои хора да им се струва, че това е вредно, то е само израз на предпочитанията на различните хора, били те автори или само читатели.


Димитър Димитров




Re: Българското изкуство в Интернет (Оценка: 1)
от Spike на вторник, декември 16 @ 19:56:42 EET
(Сведения за читател )
Изглежда предлагате някакви гета за млади автори. Не разбирам защо такива ограничени зони да предопределят добра среда за изява и популяризиране на нови творци.

А какво става ако младият автор, веднъж намерил място в съответна специализирана зона, не щеш ли, добие популярност и започне да пречи на другите - по-неизявените и по-младите. (Поне така излиза от Вашите разсъждения.) Ще го махате ли - да си ходи при известните?




Re: Българското изкуство в Интернет (Оценка: 0)
от Един читател на вторник, декември 16 @ 22:03:44 EET
Само общи приказки тук. И в статията в доизясненията на автора.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди