Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 5 / 2008 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Как „ебнята“ стана класика в Щатите, но не и в България

„Думата "джаз", както и много думи от лексикона на блуса и ранния рок — вкл. думите "рок" и "рол" — в началото са били синоними на „ебня“ (четем във форума на в-к „Сега“).

Какво направи Гершуин с тази музикална „ебня“? Вкара я в класиката. И се получи първата в света класическа ебня. По същия начин стоят нещата и с чалгата — тя е автентична музикална ебня с тенденция да се превърне в свръхебня — ебовита. За по-голяма достоверност, отново ще цитираме Чичо Фичо от форума на в-к „Сега“:

„Туй, което отличава естетически чалгата от не-чалгата не е "циганското" (фламенко също е циганска музика), не е и непрофесионализма (некадърността) на музикантите, текстовиците и продуцентите... а е народната вулгарност (детинско, карнавално преобръщане естетиката на горницата), която има много стари дионисовски корени у нас...“

Върховно — върховито! Чалгата има дионисовски корени! Тя произлиза от митологията! Това прозрение издига любимия ни музикален жанр на непостижимо легендарно ниво. Какво са представлявали дионисиевите мистерии? Чалги, приятели, яки, вулгарни чалги! Да ги ебем...

Обаче: „с развитието на (благосъстоянието и самооценката на) публиката, продуцентите и музикантите, чалгата постепенно ще се превръща в невулгарен или по-ограничено вулгарен поп, блус, рок, джаз и т.н.“ Като: „с девулгаризирането може да намалее и привлекателността им за масите“ (Чичо Фичо — пак там).

Да си го кажем направо: без „ебня“ няма публика и концертните зали ще опустеят, певачките ще обеднеят и жанрът ще западне. Да го ебем... И не само концертните зали — цели телевизии и радиостанции ще фалират. Защото високият рейтинг се прави с 99% ебня и един процент труд и талант. Това ще затрудни говоренето в държавата — политиците няма да има къде да редят предизборни слова, бизнесмените — реклама, играчите — игри... Държава без телевизия е като телевизия без ебня. Нещата са навързани. Когато ипотечните кредити бяха мощна стимулираща ебня, нямаше криза. Ебнята крепеше световната икономика. Ценни книжа, кредити, лихви — пълна ебня, живот на вересия и всеобщо благоденствие. Тогава някой се изцепи: това е ебня, и хоп, световните финансови балони, помпани с такъв мерак, гръмнаха и се заформи яка криза. Моралът, финансовата дисциплина и коректността се върнаха в живота — но никой не се зарадва. Ебнята свърши. Мерилин Менсън изпя песента „Плач по ебнята“, а Джордж Муш спука жена си от ебане, но това не предизвика разцвет на ебнята в Белия дом — напротив, патката му клюмна и той вече трети месец не може да я вдигне. Посъветваха го да завърже на топките си табелка с надпис „рецесия“, както са направили повечето американци. Да ги ебем... (В интерес на истината Бил Гейтс още не е окачил такава табелка, но то било, защото нямал топки. Заразил се с вирус и му ги отрязали. Внимавайте, ако сте с Windows, защото и вие може да останете без топки!)

Нашият Орфей Чалгиев обаче редовно го вдига и поебва контрольорки от градския транспорт. Когато го хванат да пътува гратис, той си плаща с надървена десетолевка. Как е възможно — чудят се англичани, французи и германци, а покрай тях и останалите европейци, — ние едва го вдигаме с десет антикризисни виагри, а той ръси десетолевки във всяко превозно средство, агенция, кметство, министерство? На какво се дължи тази финансова мощ? На българския валутен борд ли, на таланта на министрите ли, на трудолюбието на чиновниците или на тройната им коалиция, четворната им опозиция и петорната им бандитска експозиция? Нашите богати европейски държави едва не фалираха, а държавата — недоносче на Орфей Чалгиев процъфтява. Ерекцията на мъжете в България е забележителна, жените им са задоволени и щастливи, министър-председателят им се издърви дори на Брюксел, а президентът им обиколи Азия с куп надървени предложения... Какво става? Как го постигат?

С чалга, приятели! Вече се разбрахме, че „чалга“ значи „ебня“. По аналогия на джаза, тя трябваше да се обезличи и да стане класика, но ние не допуснахме това да се случи. Защото знаем, че само когато е първична, българската чалга служи на прогреса. По-нататък ще разберете как. В момента е достатъчно да знаете, че българската чалга — ебня е висше благо.

Кратък курс по чалга-морал

ИЗЯВЛЕНИЕТО, КОЕТО ВБЕСИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

„Уважаеми зрители, най-четената книга на всички времена е Библията. Много от вас имат тази книга в домовете си. Според повечето хора тя учи на смирение. Но дори и тя дава два избора. Първият е — ако те ударят по едната буза да обърнеш и другата, тоест да приемеш това, което се случва. Вторият е прям и директен — око за око, зъб за зъб. Аз съм такъв, че държа на втория избор. Защото има едни хора, по които здраво око и здрав зъб не трябва да останат. Ние си ги преизбираме на всеки четири години и не само им даваме другата буза, а направо разтваряме бузите.

Имам чувството, че преди двайсет години сме се напили и сме си татуирали отзад — “моля заповядайте” и те на всеки четири години го четат и се възползват. Затова, нека го приемем лично. Нека когато поредният тъп политик се държи като богоизбран и вреди на вас и на вашите близки — приемете го лично. Защото те не ебават народа като някакво абстрактно понятие. Ебават вас — лично.

Правосъдието няма да ви помогне — то е мудно, безлично и отгоре на всичко е тяхно и работи много интересно. Ако пребиеш крадец в дома си — ще те осъдят. А ако стреляш по магистралата или откраднеш 100 милиона от държавата — със сигурност ще ти се размине. Затова ако искаме правосъдие, трябва да си го вземем сами.

Трябва да го приемете лично. Когато откраднат пари — приемете го лично. Когато убият един 20 годишен студент — приемете го лично. Така, както го приемат в Гърция. Когато ченгета се правят на журналисти — приемете го лично. Когато двама братя се държат братски с цялата власт и разиграват полицията — приемете го лично. Трябва да разберат, че сме опасни. Тогава ще ни вземат на сериозно. И когато за пореден път ни кажат, че такава е политиката, че така върви светът, че ние сме малка държава и от нас нищо не зависи — теглете им една майна. Направете го лично.

Завиждаме на французите, американците и гърците, че при най-малкото накърняване на техните права, излизат на улицата. Няма защо да се учудваме. Това са нации, които още преди двеста години са си направили труда да напишат едни думи черно на бяло, да ги помнят и да не позволяват на никого да ги забрави. Декларацията за независимостта на Съединените щати казва, че ако една форма на управление стане деструктивна, народът има правото и — забележете — задължението да смени или свали тази власт. Да установи ново управление, с което да си гарантира сигурност и щастие. Същото го пише и във френската Декларация за правата на човека и гражданина. Наричат това нещо “право на революция”. Така че не забравяйте, че всичко зависи от вас и от нас. Аз моят избор си го правя. Направете и вие вашия. Аз мисля, че е време твоята лична революция да започне. Имаш правото. Имаш и задължението... да нямаш милост!” (Слави Трифонов по bTV — 11.12.2008)

Тази чалга-проповед вбеси председателя на парламента Георги Пирински. Той призова прокуратурата и Съвета за електронни медии да се самосезират. Възкръснаха надеждите на десетки некадърни, корумпирани, осрани и оплюти политици за въвеждане на цензура.

Защо наричаме това изявление на Слави Трифонов „чалга-проповед“? Първо: защото той претендира, че изказва мнение от определени морални позиции. Второ: моралът изключва цинизма, а в проповедта на Слави Трифонов има голяма доза цинизъм. Трето: преди проповедта и след нея оркестърът в телевизионното студио свиреше чалга.

Защо е нужно моралът да деградира до нивото на чалгата? Класическият морал не може ли да свърши същата работа? Не, приятели, Георги Пирински нямаше да реагира на един обикновен морален упрек. Той не би чул този упрек, парламентарният шум би го заглушил. Децибелите на политическата чалга са твърде високи, за да се води нормален разговор в държавата. Ако искате политиците да ви чуят, трябва да дъните и да бичите като тях.

Първичната българска „ебня“

ПЕСЕНТА, КОЯТО ВБЕСИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

NO MERCY
(Без милост)

Пак не мога да спя, цяла нощ — телевизия.
Очакват се проливни дъждове във Киргизия.
Във Щатите криза, а Исландия фалира,
а защо така се случва май никой не разбира.
Гледам стари филми, слушам стари парчета,
не е ли вече време за промяна на сюжета?
По-добре да си лягам, че стана време за ставане —
такива са рисковете на живото предаване.
Не се ебавайте с нас, щото който ни закача
после не успява да се върне във мача.
Скапана държава, некадърни политици,
На сериозно са се взели и не понасят бъзици.
Отпуснали са задници в тежки кресла,
въобще не подозират, че ги чака тесла.
Кой каква кола си купил, кой коя решил да чука...
Време е някой да изхвърли боклука!

Един се забавлява,
а друг се отегчава
от тоя тъп карнавал.
А времето минава,
животът продължава...
Защото всеки ден е бал.

Навсякъде е пълно с хора жадни за слава,
готови са на всичко, а дали си заслужава.
Измислени хора се представят за елит,
всички те са преживели тежък мозъчен фалит.
Говорят надуто и се правят на тежки.
Тъпанари, облечени в маркови дрешки.
Живеят без грижи и без притеснения,
правят нещата с леки движения.
Общество от парцали и безкрайни скандали,
в които са намесени все същите педали.
Няма край тоя шибан светски живот,
във който звезда става всеки идиот.
И няма да престанат да се правят на важни,
и няма да престанат да играят на влажни.
Но на никой не му дреме, и на никой не му пука...
Време е някой да изхвърли боклука!

Един се забавлява,
а друг се отегчава
от тоя тъп карнавал.
А времето минава,
животът продължава...
Защото всеки ден е бал...
всеки ден ебал... съм му майката...

Когато падне нощта, излизат кухите лейки,
в лицата приличат на скръбни жалейки.
Гърдите — силиконови, краката им — шпиц,
живеят във някакъв много тъп виц.
Преспали са вече със всички модни пичове,
от толкова секс са развили яки бричове.
И са много нещастни, и умират от скука...
Време е някой да изхвърли боклука!
Време е някой да изхвърли боклука!

Един се забавлява,
а друг се отегчава
от тоя тъп карнавал.
А времето минава,
животът продължава...
Защото всеки ден е бал.

(Песента е от новия албум на Слави Трифонов „No mercy“)

Каква е връзката между доведения до бяс Георги Пирински и възхода на България? Когато е бесен, Георги Пирински е със замъглено съзнание, напълно зашеметен, разцентрован, раздрънкан, изваден от коловоза на парламентарния живот, неспособен да взема политически решения и следователно — неспособен да вреди на България. Така че, колкото по-дълго го държим в това състояние, толкова по-добре за Родината. Слави Трифонов е прозрял тази закономерност и използва всеки миг ефирно време да дразни политиците, да ги изкарва от равновесие и по този начин да ги неутрализира. Ето как българската ебня се превръща във висше благо, което ни помага да оцелеем в кризата. Поклон пред Слави Трифонов!

Как по-успешно да дразним Георги Пирински

Свийте показалеца и безименния пръст на дясната си ръката и изправете средния, след това направете халка с палеца и показалеца на лявата си ръка и вкарайте многократно в нея средния пръст на дясната. Правете този жест винаги, когато се разминавате с Георги Пирински на улицата, в театъра или в концертната зала. Да видим на кого ще се оплаче тогава, кого ще призове да се самосезира и как ще въведе цензурата в България.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а