литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Йозеф Винклер
Само със семките от огризките на ябълки




»Винаги и наново имай пред вид, че твоето преживяване
за история е онова на народоубийството на евреите
(при вида на подколенните ямки на тънките като
аспержи крака на едно дете в Клемон-Фер
ран, 7 август 1988, вечерта)«
Петер Хандке: ›Вчера по път‹

Когато американските освободители на Рим бяха въодушевено посрещани от населението, един мъж се затича към колоната, извика »Viva l’America!«, подхлъзна се и беше прегазен от танка. „Няколко евреи дойдоха и започнаха да изчоплят профила на този мъртъв мъж от праха [...] бавно, бавно [...], както се повдигат ъглите на някой килим. Беше килим от човешка кожа, а шарката беше един фин скелет, тъкан от разтрошени кости. [...] Когато килимът от човешка кожа беше съвсем отделен от уличния прах, един евреин го забоде откъм края с главата на върха на една лопата и се оттегли с това знаме. [...] Аз казах [...]: Онова там е знамето на Европа, това е нашето знаме [...] писано е това да е знамето на нашата родина, нашата истинска родина. Знаме от човешка кожа. Нашата истинска родина е нашата кожа“, пише в романа „Кожата“ от Курцио Малапарте. Татко, ти отправи залп по младия войник, запечата гърдите му с червен течен восък и върху му удари щемпела на родината. Със семките от огризките на ябълки, казваше ти, татко, пак и пак ти казваше: Само със семките от огризките на ябълки, сине, докато аз бленувах за кораб от човешки кости, който е натоварил чай и кафе и e бил взет на буксир от папа Йоан ХХIII, там, където се докосват Индийският океан и Бенгалският залив. Не трябва все да дърпаш надолу Господа Бог за нозете, казваше майка. Който реже хляба на ширина, той отрязва на Господа Бога петите, казваше майка. Всеки ден по веднъж майка казваше, че не бива да дърпам Господ Бог за нозете и също да не му отрязвам петите. Не отрязвай петите на Господа Бога и не го дърпай надолу! казваше майка. Извадих от ученическата си чанта поръсените с цветни захарни стърготини сандвичи, които майка винаги увиваше в хартия от вестник, отделих лепнещата върху хляба хартия с печатарското мастило, с огледало разкодирах буквите, полепнали наопаки по хляба, и прочетох за едно дете, претърпяло злополука, на което бързо, още преди да може да се обърне, през празните очи са прелетели два бели гълъба. Който реже хляба на ширина, той отрязва петите на Господа Бога, все казваше майка. Ще си изскубна една мигла и ще те намушкам с нея, все отговарях аз. Всеки ден по веднъж майка казваше, че не бива да дърпам надолу Господ Бог за нозете и също да не му отрязвам петите. И всеки ден по веднъж казвах аз на майка, че ще си отскубна една мигла и ще й забия моята мигла в сърцето. Да не режеш на Господа Бога петите и освен това да не го дърпаш надолу! казваше майка. Ще си отскубна една мигла и с нея ще те намушкам да умреш! отговарях аз. При съда със светена вода, казах на майка, е привързано едно мъртво пиленце, главичка надолу, крачка нагоре, и осветената от папата селска изворна вода изтича от човката му, когато му завъртиш шийката като кран на чешма. Светена вода, за теб живея! светена вода, за теб умирам! казах, още преди Побързай! да беше извикал татко, трябва да побързаш. Нали ти казах, че трябва да си сложиш покойническите обувки, извика татко. Татко все викаше, че трябва да си сложа покойническите обувки и трябва да побързам. Но моите покойнически обувки са излезли сам-самички майчини душички навън в снега, извиквах в ответ, докато бягах с боси нозе по все по-нагорещяващия се сняг да си прибера покойническите обувки, които се криеха на гробищата зад един обснежен надгробен кръст, сами себе си разпарцалили и набързо със своята телешка кожа изплели намордник с говорителна тръба за мен, за майка и за татко. Ела, бегом при мен, ела, извиках аз, ще си разбиеш черепа на някой надгробен камък. И саванът също ще заплатиш с живота си. Своите писма от полевата поща татко запечатваше в трите ъгъла със скелети. Опала, останете сред живите, викаше татко, когато той със семките от огризките на ябълки... Дали и Исус от Назарет се е случвало някога да е спал с отворена уста, питах майка, и какво поправи по крилата ми с шевната машина Сингер, питах майка, докато във виелицата дълго изчаквахме да попремине под клоните на брезите и завити като самуни хляб покрай нас прибягваха пенсионери, правейки пред нас не само кникс, но и кръстен знак. Къде се е дянала тази проклетия, попивателната, дето е цялата в кървави лекета, попитах майка, преди да ме беше обхванала дупчестата въздушна възглавница, понеже бях се залепил твърде дълго за втвърдения маджун на звънтящото стъкло на прозореца и бях чакал татко, който най-после все пак дойде – видях го през ослепялото стъкло — с високо вдигната монстранция върху гърба на кон в обсипаната със сняг Свята нощ, три, четири часа преди раждането на Господа наш. Монстранцията баща ми беше внесъл в килера и положил в хладилната ракла върху замръзналите ребра на моя великденски агнец, който беше полепил моята плът и моята кръв по своята възкресна хоругва. Малко след като бях шляпнал коня по хълбока, и крантата беше влязла в църквата и беше пила от съда със светена вода, чуждият корпус на моето тяло изпадна из фугите като конски скелет в пътуващата нагоре и надолу и пак нагоре и надолу молитвена броеница, след като бях сключил ръцете си и за три, четири секунди на ужас пред позлатената дарохранителница. С топлия конски дъх в гърба изстъргах тапетната хартия с шарка къпинак във вътрешността на дарохранителницата и я изядох с думите: докосни ме с твоя прах, а аз ще се разпадна до човек. Поведи ме в изкушение и ме избави от себе си, най-голямата от всяка напаст. Морска звезда, тебе поздравявам, о Мария помози. Божа майко, блага, о Мария помози, докато татко пак ме повика, разряза наполовин една Гравенщайнска ябълка с кафявите семки и ми подаде първо едната, после другата половина с думите: Само със семките от огризките на ябълки! Само със семките от огризките на ябълки!
»Може би една прашинка пепел падна
от изгорена германско-еврейска мама
от крематориумите
на полска земя
сега на бялата му пелерина?
Папата не е знаел
или не е искал да знае.«
Райзел Зихлински: ›Папата в Полша‹




Забележка: Преводът е направен от Антония Колева по Nur mit den Kernen der Apfelbutzen из Josef Winkler, Ich reiß mir eine Wimper aus und stech dich damit tot, Surkamp 2008.






  
Накратко
Татко все викаше, че трябва да си сложа покойническите обувки и трябва да побързам.

Още сведения

публикувано на събота, януари 31 @ 09:51:52 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Около Европейското | От немски | проза |

2537 прочита

Още в тази връзка
· Nur mit den Kernen der Apfelbutzen
· Йозеф Винклер


Най-четеното в блок Около Европейското:
Между "дара" и "развала". Феноменология на корупцията.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Само със семките от огризките на ябълки" | | 1 коментар

Коментари за Йозеф Винклер, Само със семките от огризките на ябълки (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на вторник, февруари 24 @ 18:47:26 EET
(Сведения за читател )
За коментари на Йозеф Винклер, Само със семките от огризките на ябълки ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди