Ивайло Иванов
Компютърни балади | Страница: 5/5
Зелените чехли
„Планетата за да опазим чиста
и за да грее слънцето лъчисто,
не бива за кокетните преструвки,
жени, да си купувате обувки
от разни материали синтетични,
понеже те не са екологични!”.
Подведен от въпросната презумция,
а също, от оназ централна функция
на мозъчния тръст – да бъде умен,
аз всяка сутрин гледам как срещу ми,
без средствата си много да подбира,
екологична фирма рекламира
едни зелени чехли от трева.
Да, истина дословна е това!
Във „пощата” щом вляза, на екрана
във миг едно момиченце засмяно,
без хич да се бои, че ще настине,
разхожда се във някаква градина
във две зелени чехли от трева.
А след това детинската глава
внимателно извръща то към тебе
и със гласче от приказка вълшебна,
щастливо пита: „Искаш ли това?”.
И даже своето „не” да му река,
то пак държи ги в своята ръка
и те увеличават се, додето
навре ми ги директно във лицето.
С което разтуптява то сърцето ми,
и виждам как те цели са изплетени
от таз трева под детската ми стряха,
когато ходилата мои бяха
на възрастта на нейните години.
И без да се боя, че ще настина,
аз заран, щом прозореца разтворех,
подобно тоз компютърен екран,
съзирах мигом слънцето в простора
как весело ми кима с лик засмян.
И как, прозирността му да личи,
то праща свойте палави лъчи
директно към зелената трева,
като я пита: „Искаш ли това?”.
Да, от сърцето на една ръка
беше лицето негово – така,
както и аз във този миг се гледам
с лика на туй момиченце на седем.
И въпреки, че то е възръст ранна,
със риск да причиня сърдечна рана,
и да угасне погледът му влажен,
бих искал съкровено да му кажа:
– Носи си ти обувки синтетични,
за тичане подир мъже отлични.
А чехлите зелени запази ги
за онзи час, когато скърб и книги
за теб ще са единствени другари.
И твоите очи сред бръчки стари,
подобно пеперуди в страшна мрежа,
със завист ще съзират как младежа
с момичето в тревата тичат боси
във чехли от трева сред сенокоса.
А твоите връстници и познати,
на спомени и болести богати,
или кога си зле, въобще ги няма,
или, решили жизнената драма,
те лягат, като в бременна утроба,
в могилката изпъкнала на гроба.
И техните нозе, по детски боси,
на бродницата-смърт след сенокоса,
поемат по небесната ливада
или пък хващат стълбите към ада
и бродят цяла вечност след това
в едни... зелени чехли от трева.
 Назад (4/5)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 01 @ 10:50:16 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Мастило в мрежата | * | поезия |
7630 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.5
Гласа: 18
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|