Владимир Сабоурин
velichkov remix |
Целуни синия
Кур, армеецо,
Доган купува Левски.
Питай Азис
Бойко или Сергей
Ще е пак мъж на годината.
Комунистите не искат
Да си спомняме
За да се повтаря
Всичко
Копнежа на всяка
Митология, повторението
Угасването
На паметта,
строгото сърце на мрака
на връхлитането отнейде
другаде, с една дума
Теологията
събитийност на представянето
заклинателност на тона
визионерско единство на композицията
неква нова възможност
за патетична поезия
мрачен патос, педантично
точна конкретика
практическиа разум и делòто
се извеждат и легитимират
от една поетическа визия
целта е визията
ще ми се
бих искал да съм
теолог, политик и войн, пишещ
връзващ сти’ове
въпреки дивото самовъзвисяване
въпреки фиксирането върху един изключителен
достъпен за малцина опит,
нещо далеч по-просто
неква почти дидактическа
каузална връзка, логическа
силно прозаична форма на изреченията
за проба прочетете изреченията
сякаш са в проза: толкова съм уморен
изглеждам зле, казваш
и имаш право
човек е толкова самотен,
щом избòр направи
при Арнауд Даниел се изкушаваме
да мислим за некъв таен език
който скрива не само еротични съдържания
тайна смес на страстна чувственост
и мисловна строгост
поетическиа разум, чрез който
действителното се овладява
и превръща във визия
не е ясно, защо на едно еротично изживяване
трябва да се приписва по-голема вдъхновяваща сила
отколкото на едно мистично озарение
занимават ме слънчевите затъмнения
астрономически засвидетелстващи
началото на лириката
сърдитото спряно
слънце на Ботйова
в зенита на Обесването на Васил Левски
ще скачате през прозореца
тъпи копелета, скрийте си добре
личното оръжие
началото е целта
благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество,
на „стройна грация или [пък]
хладното достойнство”, напомнящо
за провансалците
Medusa като oblivio
като заслепление, забрава
породена от свръхмярата
на ужаса, вцепеняването
на забравата
Любовта и паметта
Справедливостта на оная милост
Пречупваща неумолимата
Присъда, завръщане
На странника към неподвижната
Движеща сила на младостта му,
потреса при съзирането
Й се повтаря на връò
На Чистилището
десет години по-късно
лист по лист
с мен спускай се в розата
на паметта с копнене
| |
| |
| Накратко | | Владимир Сабоурин чете Божествена комедия. Кантика първа (прев. Константин Величков). Изберете от падащото меню в аудиоплейъра ни или изтеглете оттук.
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, март 03 @ 18:13:18 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
2178 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|