Борис Роканов
Великолепни стихотворения | Страница: 2/4
Великолепно стихотворение за бащата и майката
и за позите на Константин Павлов
Аз мога да съм ти баща,
но искам ти да си ми майка,
моя майка, майка
гола,
майка със очи и без очи.
Майко,
от теб не искам да помръдна нито милиметър.
Майко,
аз твоята утроба си избрах за къща.
Ти
във сънищата и в мечтите така изящно ме омайваш
със голота,
достойна
за каталога на живота,
и аз със толкова във тебе, колкото във мене се намираш.
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
И все така
изцяло и човешки
с шепичка в пулсиращата рана
обичам майка си
обичам себе си — бащата — цял
бащичко като гарван
син от тъмнина.
Хърба си невиждана — бори се...
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
А всички твои изтерзани братовчеди,
какво ще кажат за последната ми дума —
за чуждата, пропаднала жена,
която ще е майка
на деца и таралежи,
на нейните деца и нейни таралежи,
моя майка,
най-красива майка.
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, март 09 @ 23:09:04 EET изпратено от npb
Подведено под:
City-lights | * | поезия |
10744 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 2.59
Гласа: 22
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|