Владимир Сабоурин: Часовникът. Кантика втора - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Говора за Людмила Живкова и за баща й
Тодор Живков, ти познаваш Жени
завеждаща мутресите
Йо, йо, йо, йо, йо, йо
И бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени
Най новата оферта
за мутри педофили
откриващи детето в себе си
сладкото дете на комунизма
Най-новата оферта
за депутати педофили
възродената Асамблея
„Знаме на мира”

о Йо, о Йо, о Йо, о Йо, о Йо
рогата сестро на прикованите

раждаща освободителя на Прометея
на хармонично развитата личност
ти ме освобождаваш, кучко
ти ме освобождаващ сестро
рогата сестро на прикованите
сестро на изгнаниците

Но клуп от мисли твоя ум гнети
и зат’ва с такова нетърпене
да се развърже той очакваш ти.

Но да се спрем на телето, все пак
скъпоструващо на некогашните деца на България

добре че са Жени и Симеончо,
йо, йо, йо, йо, йо, йо
и бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени, Симеончо
че им пока’ат
да видат как е било
в нашто детство
с Людмилка и Тату
Й, правешкио ’итър селянин

Теле на правешкия хитрец

на зета им проф. Батето
къде изчезна Влади
през всички тез години без поезия
адаша изнасилвач
в ръжта на късния развит социализъм
на късния разврат
де да можехме и ние
побеснели за ебане
редови комсомолци
да изнасилваме, да пра’име поезия
в социалистическия портокал
с часовников механизъм, с първата учителска заплата
през октомври 89-а си купих часовник „Pobeda”

И като ни часовник призовава
щом заран на светия си съпруг
невестата му за любов запява –
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки, изпълва с нямо
благоговение душата
’фанàх последниа влак на социализма, копеле
Навръх 10-ти Ноември
си купих часовник „Pobeda”
дет постоянно избързваше, копеле
вече беше в комунизъма, allways allready
подготовка на посткомунистическата победа
на постструктурализма

додет не спре и го смених със Swatch
след смъртта на татко
не беха го потурчили, о чудо
часовника в Курило

Swatch като любимия на татко
Сведенборг
Просвещенски мелез на теолог и инжинерин
С когото татко
с’а си събеседва
лице в лице

Русоистка изработка,
теология с часовников механизъм
на религията на сърцето,
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки изпълва с няма
топящото се шоколадово сърце
на Линдт, мармотите на Милка разтриват кравите
на Милка, само дето свирка не им праят
на кравите, кавал на онеа ми ти
алпийски ливагье
тва е земниот Рай, копеле
дет по Данте все още е в Чистилището,
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище

земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
часовниците, шоколада, кинтите
педагогията, татко Песталоци
Русо ти ка’ам

Swatch, купен за татко на летището на Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
в омагьосаната от джет лега безмитна
зона на далавера намален старо производство
98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
испанолатиноезичните имат затруднения с произнасянето
на балтогерманославянските струпвания на съгласни
кво му разбира от врящото средиземноморие
оня с многото съгласни
в нихилистичното си свято име
Нитцше, всъщност Нит-тцше, всъщност Нит-т-тсе

Swatch, купен за татко на летището във Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
старо производство 98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
с елизирано балтогерманославянско струпване
на съгласните, татко

кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
колко е часа днес
кой час сме днес
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам

заповядваш и влизаш
в тая стая
с червено бельо
американски прелести
ебахти готиния буквализъм
почти теологически го да’аш, кучко
бог не е иносказание, не е –

преди да обвиеш
преди да си сигурна
селските си пръсти, толкова различни
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон

а татко беше болен от Алцхаймер
не трептене, а забрава
двете болести на Модерността
и неговото сладко изчадие
по тез земи комунизъма,

Medusa като oblivio
като заслепление, забрава
породена от свръхмярата
на ужаса, вцепеняването
на забравата

вцепеняването на забравата
копнежа по отнесеност и превращение

ръцете на татко
изгнили в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон
в ритъма на всяко влизане и излизане
на мотрисата на спирка Бакърена фабрика
последната станция на метрото до гробището
селските пръсти
на сички селски гробища

около кура ми, около мен
татко

Забележка: Цялата книга Мъртвите от Владимир Сабоурин може да се изтегли във файл оттук.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а