литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Красимир Делчев
Символиката на Смъртта в капуцинската гробница в Рим




Преди две години помолих своя приятел, скулптура Георги Донов да ми намери човешки череп, който да поставя на бюрото в моя кабинет. Вместо туй, той ми подари голяма фотография на вътрешността на гробница, изцяло облепена с човешки черепи и кости. Няколко скелета с качулки и наметала се хилеха отпред.

Това бе трета зала от капуцинска гробница в Рим. Първоначално сложих тази фотография на моето бюро, ала сетне леко погнусен от този “данс макабър” я прибрах в едно чекмедже. След повече от година изникна повод да се завърна към нея — философска конференция с многозначителното заглавие “Смъртта”!

И ето ме сега приведен в размисли над нея.

На снимката се виждат: стена от колони черепи; свод с изобразени “сърца” от човешки кости (ребра) — ще рече “любов към ближните” и/или “Божияa hre любов”? Също “дървета” от кости, от пищяли и от бедрени кости, разклоняващи се и “разцъфващи”: към “вечен живот”, към “безсмъртие” и “възкресение”? Черепите оформят нещо като изображение на “трикорабна базилика”, има и някакъв знак в централната ниша, в “апсидата” в полукръг — това емблема на папата ли е, на кардинал-капуцин или на Христос-победител? Или символ, който засега не можем да разчетем? Вляво се откроява “розетка“ от кости. Четирите скелета в монашески раса, с табелки в ръце — изглежда са на видни, издигнали се в йерархията братя капуцини? Ала има и табелки по кръстовете, забити в пода пред тях. На тях какво пише? Имена на погребани или сентенции? Чии имена?

Какво символизират целите тези макабърни театрални инсценировки в стил “Барок“? Не са ли тези реквизити характерни по-скоро за испанския Барок, за техните ниши по църквите със свети мощи на чудотворци, отшелници и светци? Не ни ли напомнят и за пожълтелите скелети, кости и мощи в Киевско-Печорската лавра?

Тази гробищна архитектура и интериорни ниши в дух memento mori и ars moriendi — наблюдават ли се в други капуцински църкви, гробници и костници? Това “некрофилия” ли е или проява на християнска вяра от католическо естество? На самата конференция, в хижата, разположена в красива местност в Рила планина, научих от колега, който бе дипломат във Ватикана, за друга капуцинска гробница, катакомбата на капуцините, цял некропол (град на мъртвите) в Палермо, изграден 16–19 век, съдържащ в зали под земята над 10000 скелета и мъртви тела, част от които мумифицирани, главно на миряни. Той бе така добър да помоли трети колега, комуто бе изпратил две илюстровани картички от тази катакомба, да ми ги предостави да ги разгледам.

Щом се завърнах в София сторих това. Картичките наистина бяха впечатляващи, цветни. На едната прави, облечени в дрехи от 18 век, “задушевно разговаряха” два скелета — на съпруг и съпруга. Черепът на мъжа кротко сведен, устата леко отворена, зъбите бяха изкапали. Ала по него имаше и кожа! Полумумификат. А този на “съпругата” — в профил, дори с коса по главата, нежно вторачен в “съпруга”! Жената в червена рокля и шарена кърпа на раменете. Мъжът в копринено зелено палто! Как ли ги бяха изправили? Вероятно с метални пръти в скелета? И какъв силен театрален ефект! Каква “съпружеска сплотеност”! Отзад кратък текст — на италиански, френски, английски и немски, който преведен на български звучи приблизително така: “Палермо. Катакомбите на капуцините. Съпруг и съпруга, съблечени от видимостта на плътта, но надяващи се да продължат живота си във вечността”.

Другата картичка бе “по-иронична”. Пак два облечени скелета, този път с напълно оголени, лъскави черепи, без остатъци от кожа, в еднакви дрехи, натъпкани със слама, май на двама братя? Единият се “усмихва” весело наклонил глава, а другият — направо шумно се смее: “Хо-хо-хо!”

Всичко това ми напомня за пътуващия анатомичен музей от пластинирани трупове на д-р Хагенс, където сценичният ефект е дори още по-силен, запазена е и плътта, всяко мускулче и нерв! Науката вече дотолкова е напреднала, че днес цялото човешко тяло, несъблечено от “видимостта на плътта” — може да бъде съхранено за вечността! Под въпрос е вече “душата”, а не плътта, не тялото! Последното може да се тренира с “фитнес”, а има и “пластични операции”!

Завръщам се към моята фотография. Чии са тези черепи и кости от гробницата на капуцините в Рим? На загинали от чумата в Италия ли 16–18 век? Ако е тъй, има ли “наказателно” послание? В смисъл, че това е заслужено Божие дело, отговор на сторени “смъртни грехове”?

Ако са само на братя капуцини — защо има табелки единствено на скелетите? Защо липсват поне някакви цифри или знаци (както по черепите на починали монаси в Атон!) — за да може да се дешифрира и разбере “кой” череп “чий” някога е бил? Излиза, че всички черепи от украсата по стените са били на безличното анонимно множество от неизвестни монаси, изграждащи тялото на “Църквата Господна” като някакво Corpus Dei?

Така ли е? Дали както в много страни имаме костници от черепи на “незнайни воини”, отдали живота си “пред олтара на Отечеството” (pro patria mori), така и тук монасите на Светата Бедност и на Христа са отдали земния си живот за “небесното отечество”? (pro deo mori sive pro salvatione animae suae).

Исторически по-скоро е обратното: първо сме имали “манастирски гробници и костници”, сетне — “патриотични гробници и костници”. Ала логическите консеквенции често са обратни на историческите. Възможни са и други питания.

Това специално построена гробница ли е или за целта е използвана готова постройка?

Имаме ли основание да считаме тази украса за “произведение на изкуството”? Ако приемем последното, ще излезе, че братята капуцини са начинатели (или предтечи) на едно свръх-модерно авангардно изкуство от типа на “реди-мейд” и “арте повера”! Или пък на “боди арт”, или на анатомичните гротескни творби, характерни за “младите английски художници” и скулптори? Въобще цялата тази християнско-католическа “некрофилия” не е ли подигравана и иронизирана в реквизита на модерните художници? Например “Розовата пантера Пинко” в гръб на Джеф Кунс не изглежда ли като католически светец в гръб? Не е ли “ирония” и “секуляризация” и най-новият танцов проект на хореографа Уйлям Форсайт — скелети, които танцуват, задвижвани от влизащите и излизащи, т.е. от движещите се зрители из залата, в съпровод с музика, придружаваща движението на костите — по проект тъкмо на английския печално известен с анатомичните си и некрофилни нагласи скулптор и художник Френсис Бейкън?

Ако се завърнем към фотографията на зала трета от гробницата — вляво горе над нишата с полегналия скелет са изобразени седем или осем (ако броим и кръга от “кокалени сърца”?) концентрични кръгове от човешки кости. Под тях — вляво и вдясно виждаме “букетчета” от по “три рози”, направени от човешки прешлени!

Прелитат питания: Това случайна украса ли е? В този “декор”, в тези “орнаменти” — вложена ли е християнска символика, касаеща Смъртта и Безсмъртието? По какъв начин тук е въплътен християнският светоглед?

Ако приемем че е тъй, че изображенията на “сърца”, “рози”, “концентрични кръгове”, “разлистващи се дървета” — не са случайни декоративни постижения, а умишлено вложени символи — тогава в най-общ план “розата” символизира душата, сърцето, любовта, разцъфващи дейно към добродетели, в съвършенство без недостатъци или приемащи смирено страданията и изпитанията, “бодлите на живота” в устремеността към безсмъртен живот. Тя е символ на възраждане и безсмъртие.

Числото “три” е свързано символично с “Триединството Божие”. Тъй като в случая говорим за “символично”, а не за “логическо” значение на “знаците” — същото символно значение имат и три слепени или вписани близо един в друг концентрични кръгове. Такова “символно послание” наблюдаваме в украсата на свода вляво. Седем вписани кръга намекват за християнската космогония на Сътворението. Преходът на “розата” към “кръг” — в “розетки”, гирлянди или в кръгове от рози — бележи символично преход от Любов, Страдания и Възкресение към Съвършенство, Божественост и Вечност. От “земност” (квадрат) към “небесност” (кръг). Чрез Любов към Безсмъртие! Вероятно това е и символната функция на “кръга сърца”, направени от човешки ребра?

Според някои текстове на философи и теолози кръгът може да символизира божествеността, разбирана не само като неизменяемост, а и като всепроникваща доброта, като източник, запазване и унищожение на всички неща; според израза на християнската традиция: като алфа и омега.

Въз основа на символиката на центъра и на концентричните кръгове Псевдодионисий Ареопагит описва с езика на философията и на мистиката отношенията между сътвореното битие и неговата причина: с отдалечаването си от централното единство всичко се разделя и умножава. “В центъра на кръга”, напротив “всички лъчи съществуват едновременно в едно–единствено единство и една–единствена точка съдържа в себе си всички прави линии, поотделно уеднаквени една с друга а всички заедно — с единствения принцип, от който всички те изхождат”.[1]

Следователно, ако мислим или по-точно, ако “съзерцаваме”, ако “медитираме” върху концентричните кръгове, изобразени на свода — центробежно — ще стигнем до идеята за “еманация”, за изтичане или излъчване на “множествеността” сътворени неща от единния божествен център. Ако ли пък “медитираме” върху тях центростремително — ще схванем, че всички сътворени крайни неща постоянно биват обратно “разрушавани” и “завръщани” като “Много” в “Едното“ на Божествеността, във вечното безкрайно Единство!

“Кръгът е знакът на изначалното единство и знакът на Небето: като такъв кръгът показва неговата дейност, неговите циклични движения. Кръгът е разгръщането на централната точка, нейното проявление: “Всички точки от окръжността присъстват в центъра на кръга, който е тяхното начало и техният край”, пише Прокъл. Според Плотин “центърът е бащата на кръга”. Многобройни автори, сред които е и Хайнрих Сузо, по същия начин сравняват центъра и кръга с Бог и творението”.[2]

Тези “циклични движения” — на “сътворяване и унищожаване”, от “Едно към много” и от “Много към Едно” се символизират успешно и от пулсациите на “сърцето” (систола и диастола), разпростиране и свиване на Вселената.[3] Оттук иде и идеята на съвременните физици за “разширяваща се и свиваща се Вселена”, която всъщност е символично, а не толкова теоретично обяснение!

Сходна символика носи и цикличното движение: издишване — вдишване, ритъмът на дишането за даосизма и източните философи.[4]

В случая, това “символно значение” е подкрепено двойно в гробницата на капуцините: и чрез “концентрични кръгове” и чрез “пулсиращи сърца”. Да разгледаме сега символа на розата: “В християнската иконография розата е или съдът, приел кръвта на Христос, или преобразяването на капките от тази кръв, или символ на Христовите рани”; поради връзката и с пролятата кръв, розата е често и “символ на мистично възраждане”.[5]

От друга страна “гробница” и “скелет” са символи на Смъртта. Ерго, като цяло в тази капуцинска гробница имаме не само символи на Смъртта, но и такива на Възраждането, на Безсмъртието и Вечния живот. На нетрайното и земно, “отсамно” битие и на непреходното и небесно, “отвъдно” битие. Основната символика изглежда е “динамична”, а не “статична” — за преход от “първата” (физическа смърт) към Безсмъртие или към “втора” (духовна) смърт.

Въпреки външно-зловещата, сетивно-видимо “песимистична” камара от човешки черепи (около 400!) и “разпиляните”, ако и добре подредени в украса кости: вътрешно-медитивно и “символно” означените преходи дават основание за една “оптимистична вяра” в задгробен живот.

Защото в горната част, по сводовете и куполите, преобладават символите за възкресение и безсмъртие. А и “долу” виждаме няколко кипариса — три под нишата с полегнал скелет, един пред възправените (окачени на куки?) скелети облечени в раса, друг до първия висящ скелет вдясно.

Символиката на кипариса като “вечно зелено дърво” е определено свързана със значението: вечен живот и безсмъртие, възкресение и възраждане.

Ала и “сърцето” е символ на живот, то е център и извор на живот, на прочувственост и затрогващо мислене.

В християнската традиция за сърцето се казва, че “съдържа Божието царство... Сърцето, казва Ангелус Силезийски, е храмът, божият олтар: то може да го съдържа изцяло”.[6] “Сърцето е свързано също със свещения Граал, потир, приел Христовата кръв... забележително е, че обърнатият триъгълник, който е изображение на съдината, е и символ на сърцето, освен че купата с питието на безсмъртието се намира задължително в сърцето на света.”[7]

В този пункт — за приемащото Христовата кръв и страдания начало — символиката на “розата” се преплита със символиката на “сърцето” и символиката на “женското” (пасивно, приемащо) начало, означено с “обърнат триъгълник”! Или с “пирамида с връх надолу”!

Приемаме за факт, че в капуцинската гробница в Рим имаме символични изображения на “сърца” и “рози”. Както и на “разлистващи се” и “цъфващи” “дървета от кости”. Редом до “кипариси”. Натрупването на толкова символи, свързани с любов, смирение и възкресение, с безсмъртие и вечен живот, надали е случайно.

Самият символ на Смъртта е многозначен: “Смъртта има не едно значение. Тя освобождава от мъките и грижите, но не е самоцел; прави възможно издигането на духа над всичко останало, води до истинския живот... символизира дълбоката промяна, която се извършва у човека под влияние на инициацията. Непосветеният трябва да умре, за да се възроди за един по-висш живот... Ако не умре докато е несъвършен, той се лишава от какъвто и да е напредък в познанието”.[8]

По начало монашеският живот е “умиране на света”, “отрешеност от мира сего”, дори ако продължим да живеем сред другите хора, инициация за един “друг живот” и “друг свят” чрез подражание на Спасителя, светците или “Пробудения”...

Непременно трябва да имаме предвид францисканската символика на Смъртта, запазена в ордена на капуцините, създаден в началото на 16 век тъкмо с цел реформиране и завръщане към строго съблюдаване истинските принципи на Франциск Азиски.

Св. Франциск говори за “сестрата Смърт”, на която трябва да благодарим, че ни отървава от земния живот и ни позволява да се родим за един нов “отвъден живот”. Следователно, Смъртта следва — като телесна и физическа смърт — дори да се възхвалява и възжелава, ако сме благочестиви люде, разбира се без да посягаме на себе си или да я ускоряваме сами. Макар благочестивите дела, усърдно вършени, да могат да подронят телесното ни здраве и да ускорят краят ни — това не бива да ни възпира да ги вършим неуморно!

В “Il cantico delle creature” (“Песен на творенията”) на Св. Франциск “добрият Господ” бива възхвален и възпян не само от “брата Слънце”, “сестрата Луна и звездите”, “брата Вятър” и “сестрата Вода”, от “брата Огън” и от “нашата майка Земята”, но и от “нашата сестра телесната Смърт” (sora nostra Morte corporale), от която “никой жив човек не може да избяга”. “Горко на онези, които умират в смъртни грехове! Блажени тези, които тя ще намери в Твоите най-светли желания (Господи), тъй като втората смърт не ще им стори зло“ — се пее в тази песен и поезия от метафизично естество на Франциск Азиски.[9]

Идеите на Св. Франциск за “нашата сестра телесната смърт” изглежда присъстват символично и в гробницата на капуцините в Рим, тъй като те спадат към фрацисканците монорити.

Относно глозгащото питане: Чии са анонимните черепи и кости, използвани в украсата? И какви символи има в другите зали? — разполагам със следните отговори:

Първо, на един францискански свещеник от католическата църква в София, който спомена в разговор с мен за някакъв луд каторжник, който по време на чумата от 18 век в Рим се забавлявал като събирал и трупал черепи... На моето учудване, че тези черепи и кости са подредени като “украса” твърде рационално и това са сторили изглежда след лудия каторжник братята капуцини — той не отрече, но и не потвърди, а ми препоръча да замина за Рим и там да проуча на място интересуващата ме тема, тук нямало никаква литература по въпроса... така и не разбрах от него със сигурност “чии са тези кости”?

Второ, в романа на Елизабет Петерс “Седмият грешник”[10] — се твърди, че всички тези черепи са на братя капуцини, анонимните на по-незначителните членове на ордена, а с табелките на “избраните”, между другото и три детски скелета с табелки, които били на племенниците на брата на един папа!

Трето, проф. Умберто Риналди, завеждащ Италианския културен институт в София, в писмо-отговор на част от моите въпроси ми прати информация за тази капуцинска гробница, почерпана от интернет-сайта: http://www.daltramontoallalba.it/luoghi/cimiterocappuccini.htm (общо пет страници на италиански език). Интересно е, че Dal tramonto All`alba означава: “От залез слънце до зора”, сиреч най-тайнственият отрязък от денонощието. Първа страница от тази справка е украсена с две мъртвешки глави, които пищят от ужас с изцъклени очи и настръхнали коси! А между тях пише : CREEPYNET (зловещ, прокобен, тайнствен, отвратителен НЕТ). Мистерията (тайнственото) в мрежата!

Съгласно сведенията от този сайт: въпросната капуцинска гробница е поместена в подземията на римската черква “Света Мария на Зачатието” (S. Maria della Concezione). Подземните зали са общо шест, една от които действаща капела, в която се отслужват меси (украсата на стените и олтара в нея са от черепи и кости), плюс пет крипти.

В справката към този сайт, изготвен от Simone Marcelli за интересуващата ни символика на костните украси в криптите, научаваме:

1. Първата крипта (разположена след действащата капела) е “Криптата на възкресението”. Костите в нея оформят корниза на голяма картина, изобразяваща Иисус как възкресява Лазар, което представя християнската вяра във Възкресението.

2. Втората крипта — “Криптата на черепите” е трета зала, с чиято фотография разполагам. Онова изображение от кости в централната ниша, което мислехме за емблема на капуцински кардинал, на папата или Иисус — е изображение на воден часовник (клесидра) с криле, направена от черепни кутии плюс тазобедрени кости. Часовникът (пясъчен или воден) е символ на “бягството на времето” (il tempo vola). В тази крипта има още един полегнал в ниша скелет!

3. Третата крипта е “Криптата на гръдните кошове”. Там е изобразен огромен балдахин от гръдни кошове, а от тавана висят кръстове с кръстосани върху им копие и гъба, закрепена на върха на прът — символи на страданията Христови (Пасиона на Спасителя).

4. Четвъртата крипта е “Криптата на пищялите и бедрените кости”, върху чийто под се намират 18 кръста, означаващи толкова гробници, а в дъното й е изобразена францисканската емблема (гола костелива ръка на Христос, кръстосана с костеливата, но облечена ръка на Св. Франциск Азиски).

5. Петата крипта е “Криптата на трите скелета”, където от тавана виси малък скелет, държащ в дясната ръка коса, а в лявата везна (всичко направено от кости). Това е скелетът на една малка принцеса от фамилията Барберини. “Косата” символизира тук “жънещата Смърт”, която покосява животи, докато “везната” е символ на “добрите” и “лошите” дела, претеглени от Бога при отсъждането на душата. Малкото скелетче е в “нимба” (бадемова), съставена също от кости — символ на “раждащият живот”, като освен това са изобразени часовник от кости и една сфера, символизираща “вечния живот”. Има още две малки скелетчета, също от фамилията Барберини които държат върху стената череп с криле.

Символично е и това, че всички тези подземни крипти, с тяхната символика се намират на градската улица Via Veneto, която е символ на “долче вита”! Очевидно, християнското намерение е било — да се противопостави живота, посветен на Бога на земния суетен живот, да се подчертае, че в края на краищата Смъртта винаги триумфира (телесната смърт!) и е “единствената сигурност в нашия живот”, съгласно надписа върху един камък от капелите, гласящ: “Това, което вие сте, ние бяхме, а това, което сме ние ще бъдете вие”. Тема от латинската сентенция: hodie mihi cras tibi (днес на мене, утре на тебе!).

Що се касае за самата черква, тя е построена 1626–1631 г. По поръчение на кардинал Антонио Барберини, брат на папа Урбан VIII. Петте подземни крипти са изцяло покрити с черепи и кости взети от останките на 4000 братя капуцини и от бедните починали в Рим между 1525–1870 година и представляват, според Марчели — истински музей на “изкуството на костите”. Представени са всички видове кости — пищяли, бедрени, стави, гръбначни прешлени, ребра, черепи. Десетки черепи са превърнати във функциониращи “фенери” вътре с лампи (преди свещи), а в нишите са разположени скелетите на братя капуцини, облечени в техните раса, химически обработени за да устоят на разяждащата сила на времето! Част от телата са мумифицирани, което има връзка с гробницата на капуцините в Палермо. Капуцините са притежавали тайна рецепта за мумификация на трупове. Знаем, че и комунистите имаха тайна рецепта за балсамиране, с която успяха да мумифицират много по-успешно труповете на Ленин, Сталин, Димитров...

Съгласно сайта: капуцинската гробница в Рим е отворена за посещение всеки ден (освен четвъртък) от май до октомври: от 9–12 и 15–18 часа. Ала в момента (от октомври 2003) тя е затворена поради реставрационна работа за “укрепване на структурите”.

Тъй че дори да бях заминал за Рим нямаше да имам възможност да я посетя.



Май 2006






  
Още сведения

публикувано на неделя, март 22 @ 00:10:00 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Около Европейското | * | есеистика |

3559 прочита

Бележки под линия:

[1] Шевалие, Ж., А. Геербрант. Речник на символите, т. 1, С., с. 554, 1995.

[2] цит. Авт. Речник на символите, т. 1, стр. 555.

[3] пак там. т. 2. стр. 440, С., 1996.

[4] пак там. т. 2. стр. 440, С., 1996.

[5] пак там. т. 2. стр. 308, С., 1996.

[6] Речник на символите, т.2, стр.440.

[7] Речник на символите, т.2, стр.440.

[8] пак там. т. 2, стр. 392.

[9] I fioretti di San Francesco. Tascabili Economici Newton, 1993, p. 14.

[10] Peters, Elizabeth. Der siebente Sunder. Econ Verlag, 1999, S.101–103.

Още в тази връзка
· http://www.daltramon...
· Красимир Делчев


Най-четеното в блок Около Европейското:
Между "дара" и "развала". Феноменология на корупцията.


Рейтинг
Средна оценка: 3.66
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Символиката на Смъртта в капуцинската гробница в Рим" | | 1 коментар

Коментари за Красимир Делчев, Символиката на Смъртта в капуцинската гробница в Рим (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на неделя, март 22 @ 00:26:20 EET
(Сведения за читател )
За коментари на Красимир Делчев, Символиката на Смъртта в капуцинската гробница в Рим последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.24 Секунди