Евелина Кованджийска Не пишете никога стихове |
Малкото момиче от големия град.
Със сини вени като героиня от „Завръщане в Брайтсхейд”
и с черепи по пръстите.
С детско лице и усмивка на възрастен.
Понякога пуши, а понякога не.
Изгубва се по капанчетата, за да намери нещо
от рано остарялото си детство.
И пише. Черно-бели стихове
като от старите филми
с онзи привкус на закъсняла романтика
и с мириса на трева.
Пише, но рядко говори.
Думите болят,
когато блъснат нечие сърце.
А под ноктите остава кожа
от такива стихове.
| |
| |
Още сведения | публикувано на понеделник, март 30 @ 00:22:53 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под: Седименти | * | поезия |
2758 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.66 Гласа: 24
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|