Ивайло Иванов Да минеш през стъкло | Страница: 1/2
Да минеш през стъкло
Текстът е премахнат след съвпадналото и обосновано желание на читател (С. В.) и автор (Ивайло Иванов) на 20. юли 2009, 22:58, от Антония Колева.
Следва писмото, с което Ивайло Иванов оттегля разказа си.
Инициалът в писмото е поставен от редактора, наместо първото име на читателя.
Здравейте, уважаема Антония!
От моя гледна точка няма никакви проблеми, а дай Боже и от другата страна да няма. Аз непременно ще се извиня на С., написвайки му един дълъг, дълъг, чистосърдечен и покайно-обяснителен имейл, а вие просто свалете текста от сайта, ако това технически е възможно. Да, свалете го, именно такава е горещата ми молба.
Антония, вие сте белетрист и сама разбирате, че това е разказ, именно – разказ и че дори при най-голямо желание от моя страна, просто няма как да си позволя да следвам едно към едно фактурата на житейската действителност при него. Но документални елементи и тук не липсват, убедила сте се сама. Такъв, например, е основният, структуроопределящ елемент със стъклото, такава е и наградата за разказа, за която аз говоря с най-приятно, носталгично и сърдечно-стоплено чувство. Мисля, че това добре се усеща - защото всеки разказ има свой "етос", дух, стил, маналитет и не всичко може да бъде изказано едниствено и само чрез думите. Нито пък думите в един разказ значат това, което те означават в реалния живот. Останалото действително е плод на смесване на най-разнокалибрени представи, спомени, фантазии и впечатления. От различни времеви отрязъци и от различни пластове в регистъра на паметта ми. Злоба и стремеж към клевета обаче в тези емоционални регистри нямаше - за това съм готов да ви се закълна. Имаше единствено и само стремеж към чистия, абсурден, буфонаден хумор - това много ясно си го спомням, както добре знам и другото – че при такъв тип фикция / разказ-анекдот / героите просто няма как да бъдат държани отговорни за действията и мислите на своите предобрази и прототипи. Както и обратното, разбира се. Затова никой не бива да се сърди на никого, поне от моя гледна точка. То е все едно да се разсърдиш на най-добрия си приятел от детинството, заради това, че си го сънувал в някаква смешна, игрова или пък не дотам лицеприятна поза. Сърди му се колкото щеш, но дръж сметка поне за едно – че това просто не е същият човек. Да, той е смешен, игрови, абсурден и дори понякога комичен – но на сън!
Антония, изкуството е сън, фантазия, измислица, игра! То не може да бъде държано по толкова директен начин отговорно пред реалността. Пак казвам, на него ще се извиня лично, а вие, ако може, просто свалете текста от сайта.
С уважение:
Ивайло.
Напред (2/2)
| |
| |
Още сведения | публикувано на сряда, май 20 @ 19:37:19 EEST изпратено от iivanov
Подведено под: Стъкленица | * | * |
5179 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.37 Гласа: 45
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|