литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Петя Хайнрих
всяка седма вълна




Sain Jean de Monts, 22/07/09

1. подготовка за наблюдение на вълните

за да сме на ясно:
това е стих от Франция

а аз съм
по стечение на обстоятелствата
без национална идентичност

затова преекспонирам
каза ми вълната – плът от водата на Гълфсрийма.


2. прилив

неусетно се е завърнала
водата. докато сме спали
е превзела пясъчните замъци
заличила е следите от играта
снощи платноходките
сменили ризите. хвърлям миди
през глава да нахраня дюните –
сухото им гърло и брадата
им в зелени пеперуди

мама бе рапан, а после стана стрида.


3. поздрав на жена, която срещам привечер по дюните

“Bonsoir madame!“ на разминаване женица
в басмена рокля: предно закопчаване, най-обикновени
прозрачни копчета като вкаменени медузки; с ортопедни сандали
и млечната усмивка на луна, която се подава зад гърлените хълмове
придава тежест на походка ми френското й “добър вечер”
несресаната ми коса е вече лежерно елегантна, небрежна и естествена – имам кърпа
на цветя. на теменужки и червена самота (простете натрапчивото ми внушение на самосъжаление
това е поза, моля – поза на коса и тяло, кръгла имитация на някаква емоция).

крайчетата й потеглят с бриза.

достойна е за картина с тежка масленост
пастелна мекота и няколко декоративни отклонения – все пак трябва да виси
в гипсовата позлатена рамка над дивана в хола – как ме поздравяват като кралицата
на дюните, солта и хляба, аз просто регистрирам
приливи и отливи,
драскам стиховете си по пясъка с външността на амбалажна хартия –
гигантски разкъсан картон хвърлен върху земите на Бретан
драскам ги с остра мида, докато питката зад тънката мъглица бавно се изгризва.
няколко опесъчени бутилки, пластмасова кофа, дори мрежа с лук
е изхвърлил океанът на плажната ивица. вграждам ги в скелета на това,
което пиша. понякога спирам, майко пясъчна бълха скоклива, мятам няколко камъка
и наблюдавам следите им там, където се вбиват – всъщност така и не научих имената на птиците,
както бях решила през зимата.

стихът ми се разлива, прелива в проза (казват, всяка седма вълна била най-силната – отмивала следите,
поглъщала обратно пяната – изчиствала ландшафта, сякаш никога не е била предишната
и животът не е бил нещо повече от измислица, измокряла до колене, две-три пръски под очите
оставяла на вятъра да изсуши, като че има някакъв смисъл в самото пречистване), нанизах на гердан          
няколко протрити камъка. изветряла земя, на брега Е
произходът на всички неистини, бабо албатрос, изкрещи ми ги
във фосилното ухо, на игла ги нанизвам. решавам да бъда
добра като риба, тиха и незабележима, но неотменима като отлива и като прилива неотменима
и като гласа на жената в ортопедни сандали залезно топла решавам
да се стрия на пудра, сутрин да не бъда ленива, да експлодирам в изгревен огън
какво ли не изхвърля Атлантикът
когато се прибира.

кеят забит в калта като тотемна дървена фигура. ако кацне на рамото му птица,
ще се пулверизирам. ще се пулверизирам във всичко написано – пепел и прах, нека да го
отмие океанът – то е!
храна за риби.
Bonsoir madame, отивам да се прибирам, а Вие?


4. до третото дърво зад плажната ивица намирам мида, която съм търсила

серпентина
ти си мидата
и аз те притежавам
в ухото
и в неговите повторения
в ръката си те имам
като отражение
на линията на съдбата
вървя по правата
и в предверието
на хралупата на мрака
не бързам
чакам
ям и пея
ям и пея

татко бе сардина, а после се превърна в кит и го видях да се издига,
като остров от водата да се саморeaлизира. аз бях дете и след това прерастнах
в туристката с бинокъл. прилив?



5. И.,

тя би искала да те поздрави с
отсъствието на мисъл за теб.

закуската днес за първи път от
месеци насам не носела твоето име.
и обядът не носел твоето име,
и вечерята, и другите междинни хапки,
бисквитките, кафето и чаят... не били И.
и дрехите, стъпките, кърпите на съседите,
цветето на отсрещния балкон
не било И. и работата, и почивката,
и чашата вино с колегите... и когато
я попитали, какво прави днес И.,
отговорила: “И. нищо не прави, И. е измислица,
изобретение за губене на времето,
нещо като iPod или икебана”.
а те шумно се изсмяли, клатили глави. а
в този град и номерата на колите съдържат
поне едно И. и океанът е атлантИИИИИ...

да, и атлантИда някога си би била континент, но се превърнала с скалица
и се затрила някъде из дробовете на всемира


тя се оглежда в огледалата
в магазините, във витрините и във водата,
в гладки материи, залъгващи
с безметежната си изрядност (да го хване човек страх
да не остави следа само от бегло надникване
под повърхността на нещата...

отливът всичко открива –
приливът всичко отмива.

къде да го скрие И. от всичко,
което го умножава?).

не откривам предишните огнени перли в очите й,
вероятно се е успокоила, с безразличие регистрира, че
отминава,
отлива,
обратно в океана и рачето, и мидата,
и израслата върху гърба й скална пирамида
обратно
океанът прибира!

и диша в ритъм, пулсира,
равномерно се свива сърдечният мускул,
здраво изтласква спокойната жизнена течност,
не се свива стомахът и няма причина
пеперудите нервно да пърхат
в горещите дни над цветята.

отсреща в парка И. играе шах,
докато тя храни в аквариума
атлантически риби.



6. отлив

дирижира денят върховете
на птиците ярката човка
високите тонове – ниските...
бяла земя глътнала пяна
океанът се свива – оголва
костта върху която се крепи
яйце – ключът
всичко
друго се крие под пясъка

малка черна ръка
чертае пир-а-миди.





7. сряда, умерени ветрове, тънка облачност

вали
но под вода
едва ли имат някакво значение
мокрите пера на някаква си птица с непознато име

нали.











  
Още сведения

публикувано на петък, август 21 @ 21:26:27 EEST изпратено от mislidumi

Подведено под:
Седименти | * | поезия |

1943 прочита

Още в тази връзка
· Петя Хайнрих


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"всяка седма вълна" | | 1 коментар

Коментари за Петя Хайнрих, всяка седма вълна (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на събота, август 22 @ 01:18:20 EEST
(Сведения за читател )
За коментари на Петя Хайнрих, всяка седма вълна последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди