Светла Попова: Върху симбиозата между архитектура и музика - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ТЕОРЕТИЧНА ПОЧВА

Въз основа на вродената си абстрактност, исторически погледнато – както и в светлината на доминиращите течения в съвременния авангард, с представители като Кооп Химелблау, Бернард Чуми, Жан Нуво, Рем Коолхаас – музиката формално се счита за форма на изкуството най-близка до архитектурата, особено по начина, по който и двете дисциплини създават емоционални концепции, както и културни сфери, които утвърждават ясно определен начин на живот.

Взаимовръзката между музика и архитектура се разглежда и анализира от десетилетия и, въпреки че съществуват множество теории, изследващи аналогията между двете, и до ден днешен не са формализирани специфично определени изводи, всичко остава изцяло в сферата на спекулацията.

Основна отправна точка в това проучване, с цел да се достигне до конкретен извод, е начинът, по който ‘потребителят’ на дадена сграда я възприема като преживяване подобно на филмови кадри, хронологически и в определена подреденост – с други думи, елементите, които изграждат една сграда, така че тя да бъде възприета като едно цяло, биват пространствено аранжирани по точно определен начин – методика пряко аналогична на създаването и асимилацията на дадена музикална композиция. Начините, по които която и да е сграда или музикален аранжимент се възприемат от обитателя/слушателя без съмнение са уникални за всяка индивидуална творба. Общият знаменател е, че творбите и в двете сфери са продукти на процеса на дизайн.

Интерес представляват евентуалните проблеми при разшифроването на тънкостите на посланията в тези творби, пример за каквито откриваме в следното твърдение: ‘Дизайнът не е линеен процес. Добра архитектура се създава чрез мислене в перспектива относно материалите, едновременно със самия процес на придаване на оформяне, предвиждане на структурните решения по време на концептуалното изграждане, или обединяване на всички тези фактори при цялостното проектиране. Музиката е сходно триизмерно комплексна.’ (КРИТ 32, 1994). Например, важността на начина, по който прогресията на акордите създава и афектира цялостното настроение на музикална композиция, както и композирането на ритъмна секция като свързващо звено, не бива да се подценява при подобен анализ. Способността да се разпознават детайли, от друга страна, чрез интелигентно и конструктивно приложение на които да се облагороди една композиция, е целта на обстойно и дългогодишно усъвършенстване и в двете дисциплини.

Това проучване цели да достигне до теоретичен извод – чрез сравнителен анализ – относно аналогиите между двете дисциплини, доказвайки, че и в двете процесът на създаване се ръководи от припокриващи се принципи на целенасочена и информирана методика на ‘конструкция’. Подобна аналогия би била особено полезна за разбиране на сходствата, различията и взаимовръзките в двете сфери – ‘ключовият момент е опитът да се рационализират емоциите, които човек усеща когато слуша музика.... музиката е креативният медиум за едно от сетивата – слуха. Архитектурата е всеобхващаща среда, която влияе на почти всички сетива. Тя може да бъде също така и интерактивно преживяване, което липсва дори в музикалните изпълнения.’ (КРИТ 32, 1994)

---

СИМЕТРИЯТА КАТО ОСНОВА НА АРХИТЕКТУРНАТА КОМПОЗИЦИЯ

1. Дизайнът на един храм се осланя изцяло на симетрия, чиито принципи трябва да се спазват най-внимателно от архитекта. Те следват директно от Гръцката идея за пропорция [аналогия]. Пропорцията е кореспонденцията помежду размерите на съставните части на една цяла творба, както и на цялото на определена част, която играе ролята на стандарт. От тези съотношения следват принципите на симетрия. Без нея и без пропорция е невъзможно да съществуват принципи на дизайн – т.е. ако няма правилно взаимоотношение между различните съставни части, както например в едно съвършено оформено човешко тяло.

симетрия = хармония = естествени принципи на организация и симбиоза

[...]

6. Математиците обаче, подкрепящи различна гледна точка, са твърдели, че перфектното цяло число е 6, тъй като е съставено от части, които са подредени числено в съобразност с цялостната пропорция: 1 е 1/6, 2 е 1/3, 3 е 1/2, 4 е 2/3 [dimoiros], 5 е 5/6 [pentamoiros] и 6 е перфектното цяло число. С покачване на числата се случва следното: 8 е сума на цялото число 6 + 1/3 [epitritos]; добавянето на още 1/2 към цялото число 6 има за резултат 9, [hkmiolios]; цялото число 6 + 2/3 резултира в 10 [epidimoiros]; 11 е числото 6 + 5/6 [epipemptos]; 12 представлява сумата на две прости цели числа 6 [diplasios]
[oт: Vitruvius /Chapter II-On symmetry: In Temples and in the Human Body ]

7. Освен това, тъй като един фут е една-шеста от височината на човек, последната се изразява в максимум 6 фута математиците твърдят че това е необоримо доказателство че шест е перфектното число.
[oт: Vitruvius /Chapter II-On symmetry: In Temples and in the Human Body ]

8. Няма друго, на което архитектът трябва да обърне повече внимание отколкото на точните пропорции на една сграда, със определена дадена част която да служи като шаблон. След като симетричният стандарт бъде определен и пропорционалните измерения биват пригодени чрез калкулация, следващата необходима стъпка е да се разгледа естеството на парцела, или да се постави под въпрос употребата и естетиката на сградата и да се модифицира плана чрез намаления или добавки по такъв начин, че те да следват същите симетрични принципи и да не влияят на цялостния ефект на сградата.
[oт: Vitruvius /Chapter III-Symmetry and Modifications in it to Suit the Site]

СИМЕТРИЯТА КАТО ОСНОВА НА МУЗИКАЛНАТА КОМПОЗИЦИЯ

В основата на това проучване стои тезата, че хармонията и симетрията са основни принципи на добрия дизайн и в двете дисциплини. Музикалната симетрия обикновено се определя в точните науки като съответствие, което произхожда от рефлексия, ротация и транслация, основни принципи на теория на композирането. Според принципите на квантовата физика ‘правилата, които забраняват са тези, които придават структура на света`. Симетрията забранява. Забраната налага ред, но много различни неща, които притежават определен вид ред напълно вероятно произхождат от точно тази симетрия, която, като общ принцип и методика, е много по-важна от индивидуалните случаи на инцидентна симетрия.
(извадка от: Symmetry as a Compositional Determinant – www.solomonmusic.net/diss.htm)

Симетрията е съответствие, което води до явления на рефлексия, ротация или транслация.

Общоприето е, че симетрията е в основата на точните науки като математика и физика преди всичко (а не толкова във визуалните и хуманитарни изкуства) – законите на симетрията са закони, които определят взаимовръзки и мат силно изразен организационен характер.

Различни видове симетрия: двустранна (рефлексия), радиална. Асиметрична-двойна е вид симетрия, в която втората част е по-дълга от първата, за разлика от симетрична-двойна, която действа на огледален принцип.

Пространствено разширяване или контракция е определен вид симетрична трансформация, която се нарича автоморфизъм. Всеки автоморфизъм се комбинира с някоя от предишно-изброените операции, и следователно се нарича помощна трансформация. В математиката най-известният пример за това е златното сечение, а като цяло най-ясно изразени са принципите на симетрия в природата.

На психологическо ниво, симетрията оказва голямо влияние като създава хармония, която афектира не само съзнанието, а и под-съзнанието и дори физиката на човек (чрез директно влияние върху сетивата) – възприятието и асимилирането на музика например се определя като физическо, интелектуално, емоционално и социално явление накуп.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ И ИЗВОДИ

Симетрията с различните й типови приложения е в основата на следните основни принципи на музикално композиране: ритъм, каденца и хармония. Ако се направи сравнителен анализ между основните закони на музикална композиция и на архитектурен дизайн, ще се очертаят следните аналогии:

1. ритъм (темпото, структурата) = конструктивните елементи на сградата: колони (фирмитас)

Ритъмът е ясно изразено музикално движение често следващо една и съща схема и често е монотонно-повтаряемо. Отговаря на идеята за съвременния архитектурен дизайн чрез дефиниране на организационните принципи на структурните елементи, които завършват в една удобна за употреба форма. Пространство и звук обикновено вървят ръка за ръка. Ритъмът създава възможност за повтаряемост.

2. каденца = вторични строителни модули: стени, плочи (утилитас)

Преди всичко композицията е аранжимент от форми и елементи в определени пропорции и връзки с ясно целенасочен естетически ефект. Обикновено размерът (или общо казано модулът) е избор на архитекта, на когото е нужна единица измерение, достатъчно голямо, за да придаде на сградата внушение за мащаб, ритъм и сцепление. Каденицте в музиката са модули за обхващане на пространството, изграждане и дооформяне и се изразяват в басите, акордите и други солидни повтаряеми елементи. Вариацията на каденцата е канца, серия звуци образувана чрез процес на огледална рефлексия и инверсия.

3. хармония = естетически елементи: детайли (венустас)

Хармонията се отнася до следните термини: структура, форма, организация – основни елементи на дизайна. Това, което не подлежи на дефиниция в процеса на композиция, най-вероятно се съдържа в идеята за хармония – сама по себе си, тя означава успешното приложение на композиционни принципи и е конвенционален критерий за успеха на дадена творба, мерило за естетиката й, чрез създаване на баланс и пропорция. Освен в структурното изграждане на творба, хармония се съдържа и прилага също така и във вещата употреба на довършителни жестове: например, архитектурни детайли или съответно мелодия, която се създава върху структурата (ритъма) за да го разкраси. В музиката хармонията се изразява в следните концепции:

1. Съзвучие/Резонанс или Разсейване/Развръзка

Структурната цялост не зависи от хармонията, но хармонията определено е в основата на цялостния емоционален ефект на дадена творба.

ДО-СОЛ – най-стабилна и добре-звучаща хармония

1-3-5 тон във всяка една гама (3-тият е основният мажорен/минорен тон в даден акорд)

+ допълнителни 7-ми тонове (7+ или 7- става доминантен акорд)

1-3-5-7 е най-стабилният от всички видове хармонии (парадоксално, тъй като ДО-СИ (1-7) е най-нехармонично-звучащата комбинация) – в архитектурната орнаментация, фината и точна употреба на детайли оказва огромни влияние на цялостната структура

2. Дисонанс/Напрежение

ДО-СИ – най-неблагоприятно звучащия пример на дис-хармония, която е най-нестабилна, ако добавим 9+

ЕЛЕКТРОННА МУЗИКА

Проучването беше акомпанирано от 4-минутен експеримент с електронна музика (обработен с Ableton Live 7.о), илюстриращ основните тези, изложени в текста и въз основа на трите основни принципи с цел материализацията на принципите на ритъм, хармония и симетрия, и най-вече как точно свободното движение (на звука, на дизайна) се канализира доколкото е възможно от ритъма, което често се среща като явление в съвременната архитектура, особено в минималистичните движения. Преди всичко, в основата е концепцията, че непрекъснатия енергиен поток, непрекъснатото изменение и течение е неизбежна част на архитектурната теория и на съвременния живот като цяло.

Съставни части на композицията:

• 4 вида ритъм

• 3 вида каденца

• 3 вида хармония

> contact > .kohlmaier@londonmet.аc.uk, Joseph Kohlmaier, Chair of ASD Choir and history/theory Department LMU UK

> information > http://www.helenagough.net/chambers_23-270309.pdf

• ASD Choir week of exhibitions/lectures programme, Мarch 2009:
http://www.asd-choir.org/2009/03/chambers-23–270309/

• ASD Choir official website:
http://www.asd-choir.org/

• ENTRACTE UK [support] official website:
http://www.entracte.co.uk/

• Austrian Cultural Forum [sponsors]:
www.austria.org.uk/culture/

• ! a factual blog account:
http://www.nu-mad.com/pre-site/

For the original formatted text incl. Graphics and illustrations, please visit http://www.nu-mad.com/dorksonly.htm:

recognitions:

• www.studiodauhaus.blogspot.com

• www.abstracta.bg

• www.pbpm.net

20.04.2008

Забележка: Текстът представлява преведен откъс от резюмето на дисертация със същото заглавие, частично успешно реализирана под името MUSARC, културна инициатива на Лондон Метрополитан Университи, Департамент по Архитектура, Лондон UK – март 2009. Пълният текст на резюмето на ангрийски с приложените графики и илюстрации се намира на адрес: http://www.nu-mad.com/theory/svetlapopova_history%20research%20draft_FINAL.pdf

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а