литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Борис Роканов
Великолепно стихотворение за донските казаци, за славея от Стара Загора, за мъченика Вулваджиев, за Света Мара Пенисенко и за DJ Елена, която откриваше на няколко пъти топлата вода върху харизан матрак до софийската Сточна гара




Старозагорският славей се самозапали и сега:

Кой ще ни пее? Кой ще ни пее?

+++

Две черни и овални следи са останали от тях

                                   над леглото персон и половина

върху варосаната стена на голямата къща над пътя за Смолян.

Там са облягали главите Светите Равноапостоли Жоро и Мара,

колко много е останало от тях в спалнята, където са кроели камасутрите на любовта

и стотици други

                    по-далечни планове

                                   за творческото и житейско оцеляване,

                    защото и двамата пишели,

               не, някакви важни поезии, а по-маловажни неща.

          Големи, кръгли, черни ореоли – мъжкият е малко по-голям[1].

КРАТЪК РАЗГОВОР СЪС СВЕТИ ЖОРО

„Мой приятел, лекар – започна Свети Жоро – получи инсулт и сега има нарушена походка”

„Какво, върти ли си гъза?” – го попитах.

„Не, влачи си крака” – ми отговори натъртено той.

НАПУСКАНЕ НА ХВОЙНА

Аз в деня, когато свършваше годината девета, се дигнах от безметежната и мръсна Хвойна,

тогава пълна с преуспели селяни дошли от близките градчета да нагледат родните си къщи и да се напият с други също преуспели селяни пред магазинчето на Сонти,

където се разливат туби с вино и ракия и се пекат кебапчета

(уф, колко е красиво по Коледа в селото).

ОТИВАНЕ В СОФИЯ

Отидох в пустата и чиста София

при античната кака Елена от Брестовица, да се напием и да посрещнем по-добрата 2010 година

(въпреки че остаряваме,

ние (мъжете)

неусетно се надяваме да сложим нещо някъде,

а те (жените)

не се надяват на това, а търсят да получат нещото, което ние слагаме;

да ни тресне ужасено чувството,

да го ударим на поезия и танци

и да кротнем също някъде,

ей,

така,

безлични,

уморени,

погнусени,

притеснени,

не знам какви си още).

Брестовишката Дева Елена, заради която сега ще почне

голямата брестовишка ракиена война

се събуди

и почна свирепо да мастурбира.

Скреч, скреч, скреч, скреч, скреч.

Ако Вейслав Линдзей ми беше под ръка, щеше да удари барабаните на Конго:

Бум-дум-бум-дум-бумбара-дум.

Тогава Пенисенко си занесе кура в Павелско,

а Вулваджиев си прикотка вулвата в Хвойна,

(сал една вулва му остана),

но той не боравеше с латинските термини

и най-безотговорно я наричаше пичка,

тоест – сал една пичка му остана.

А донските казаци тази есен не дойдоха в Пловдив.






Следват три съкровени послеписа, пратени от лирическата героиня Света Мара Пенисенко по повод на горното стихотворение:

Първи послепис:

това изумително бездарно стихотворение, което си написал, както всичко бездарно, което си написал досега, днес на мен ми унищожи деня. как го правиш? паразит, който няма грам дарба и твърди, че виктор пасков имал малка пишка? а твоята мека и нещастна пишка? просто не мога да ти обясня как ТИ днес ми скапа деня.

Втори послепис:

цял ден не мога да мисля и се чудя защо съм ти позволила да имаш достъп до интимните ми части? при положение, че ти мразиш лизачите и смяташ, че са някакви втора степен хора. само да ти кажа, че в момента съм в интересен ренесанс с 28 годишното ми гадже. такова лизане не съм виждала отдавна. ти си глупак, който не може да ми върне по никакъв друг начин за собствената си импотентност, освен като ме разпространи. тъпак! съжалявам, че някога съм имала нещо общо с теб! особено след като ми каза, че пасков имал малка пишка. никога няма да разбереш за какво става въпрос, тъпанар! а колко по-малка писателска пишка ти имаш от пасков! нещастник!

Трети послепис:

Борко, за да претендираш за истински общочовешки талант, трябва да притежаваш определени качества. Преди да седнеш да пишеш, трябва да си прочел доста неща. Не случайно, а съвсем целенасочено. Нямам такова усещане за теб. За мен ти си една невежа, която по странни стечения на обстоятелствата е успяла да се запознае с разни хора. Къде са ти инвенциите, за които никой не подозира? Как ще ме изненадаш? Очевидно при теб това като въпрос не стои. По-скоро си опортюнист, който стиска палци опортюнистичната му среда да не изчезне. Иначе си злобен по дифолт, можеш да смажеш всяка глава, която се опита да се усъмни във величието ти.
Та да обобщим – аз у теб талант засега не виждам. Ако имаш някакви доказателства за обратното, с удоволствие ще ги изслушам.
Няма да ти прочета романа, докато не успееш да ме заинтритригуваш. А ти досега какво си направил? Никаква ерекция, моля те, направи ми свирка, няма да те лижа никога през живота си, защото лизачите са тъпанари – и най-наглото от всичко: ти сега да не се влюбиш в мен?
Ужасно бездарното ти стихотворение дори не е поезия, щото поезията има някакъв смисъл. А това, което ти си направил, е отмъщение към жена, на чиято сексуалност не можеш да отговориш поради импотентност и мека пишка.
Нещастник!






  
Още сведения

публикувано на вторник, януари 12 @ 07:52:17 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
| * | поезия |

2221 прочита

Бележки под линия:

[1] Това твърдение не е политически коректно, но искам да кажа, че според мен и двамата еднакво не са се къпали, но понеже на свети Георги Вулваджиев е била по-голяма главата, света Мара Пенисенко е изглеждала по-чистоплътна.


Още в тази връзка
· Борис Роканов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 3.3
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Великолепно стихотворение за донските казаци, за славея от Стара Загора, за мъченика Вулваджиев, за Света Мара Пенисенко и за DJ Елена, която откриваше на няколко пъти топлата вода върху харизан матрак до софийската Сточна гара" | | 1 коментар

Коментари за Борис Роканов, Великолепно стихотворение за донските казаци, за мъченика (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на вторник, януари 12 @ 15:36:56 EET
(Сведения за читател )
За коментари на Борис Роканов, Великолепно стихотворение за донските казаци, за мъченика Вулваджиев, за Света Мара Пенисенко и за DJ Елена, която откриваше на няколко пъти топлата вода върху харизан матрак до софийската Сточна гара последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди