литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димитър Матакиев
Двама не се обичат, третият не е излишен




Къщата е гадна и стара, обаче младата невеста си я бива. За съжаление провинциалният й статус я обрича на вечно съществуване с еснафски дебил, с късите му крачка, с вечната му тъпота, и още по-късата му...хм.

Един зноен следобед се появява принцът. Той не е на бял кон, не... но вече е изпафюмирал определена сума от нечии принцеси. При това без да се съобразява с правото на собственост, и тъкмо този факт представлява билетчето му за ъндърграунда. И както си броди пътникът по малката уличка, съзира нова представителка на таргет групата, и то в момент, в който последната изпълнява съществена част от съпружеските задължения, а именно ежедневното изхвърляне на боклука. Но не си мислете, че в тоя боклук присъства и съпругът на принцесата. Съпругът на принцесата, макар че е боклук, си стои в семейния бастион, спотайва се зад пердетата и гледа как другарката му в живота, тая долна нимфоманка, довчерашна девственица, изхвърля тонове презервативи, в рязък контраст със свещената мисия на семейството. А съответният контейнер, с олдфешън марката Волф, ще му е таман по мярка, ще му приляга по-добре и от ковчега, в който ще го погребат след има няма, но по-скоро няма десет години. Уви, не иска тоя да се махне преждевременно от света, напротив: иска още, и още, и още да мърси, тоест да ебе жена си в тясното й дупе. А то наистина притежава гореупоменатата характеристика; принцът ги усеща тези неща, па решава да й го отпери на всяка цена, и то тъкмо на това свещено място. “Ще я чукам аз тая принцеса, тесен гъз има, надушвам го, таман ще ми e по мярка, ше я изпарфюмирам и аз... и то със заветната цел да я направя най-сетне щастлива” решително заявява пред себе си героят в психологическата порно драма. И какво се получава, какво мислите, каква е ситуацията? Безспорно имаме налице любовен триъгълник, при това изроден и просмукан от съответният несъзидателен секс. От една страна съвсем реален, защото гадният, грозен мъж, чука принцесата анално без изобщо да си поплюва, а от друга страна: пожелателно-любовен, защото принцът иска да й спука гъза от ебане, ама просто си иска, все още... Обаче искането му вече е започнало да се втвърдява... расте, но не старее, ами тъкмо напротив: окрупнява се с всяка минута според „Битие и време”. Принцесата стои като закована с карфица хлебарка, с кофата за боклук в ръка и зяпа в принца, в изпъкналия му кур, шари навсякъде по тялото му с прекрасните си очи, а когато очите й срещат неговите, о боже... Принцесата бърка под полата си и забива пръстче в минджата си, пардон, excuse me, m-r officer... в гъзлето си, което за дамите от висшето общество е едно и също, и всъщност има ли значение, тук или там... когато всичко е отишло по дяволите. Изведнъж мъжът й проумява в какъв аспект ще се развият нещата; ала вместо, по деликатному, да реши да мре, отсъжда тъкмо наобратно: да бъде смърт и справедливостта да си наляга парцалите. При еснафите е така - личната кауза мутира в законосъобразна борба за всякаква предметност, дори и от срамно естество. Защото хлебарка си е и този ми ти абсолютен анти-пич и брани животеца си, а последният се нахожда в гъза на жена му. Като я изсондира отзад и зарежда батерийката, боклукът му с боклук. Свиди му се тъкмо тази дислокация, не иска да я отстъпва, дори и под наем, камо ли пък без какъвто и да било келепир. Излиза с малката секирка на двора и изкрещява: “Разкарай се, демон, чупката оттук!”. Принцът, като всеки принц, си е малко страхливичък, ама същевременно и доста похотлив, та решава да бяга, но, същевременно хитроумно, да вземе и невестата със себе си. Рискован ход, признавам. Да, ама съдбата обича рискованите ходове, така че...Грабва той принцесата и дим да го няма. С все кофата за боклук я понася, а тя от премала продължава да я стиска, мислейки си, че...абе разни глупости, все за стискане на някакви атрибути и аксесоари, от аналния свят на подсъзнанието й...

Но ето, отклонявам се, без да искам, а трябва да погледна назад, а там...там една невъобразимо смешна гледка, носена на късите си крачка, тича след мене, размахвайки секирка, която по-добре да си я беше заврял отзад, изродът му с изрод. Не можеше да ме стигне, отнасях жена му на яките си плещи, с гигантската стъпка на барон Мюнхаузен, отнасях я към първото й класно ебане, а тя беше лека като перце, толкова й се искаше. Дали щеше да ми духа добре?, питах се аз; излишен въпрос, бих казал. Стоварих я в двореца си, на петия етаж в един въшлив таван, на една въшлива кушетка, па й наредих:

Духай, веднага, веднага!

Тя извади скъпоценния ми кур и го вкара в устата си. Задвижи устните си като вълчица, която ближе раните на Христо Ботев в оная ученическа баладка, дето я риплейснах още навремето със „Seek and Destroy”. Хванах великолепната й расова глава и...й го набих до зуко, чак в сливиците. Принцесата щеше да умре за малко, от заданяне на дихателните пътища, ама мисълта за предстоящото я спаси. Оцеля с кур в кривото гърло, представяте ли си... Хванах я под мишниците и я повдигнах. Обърнах я и я нагъзих, на сандъка с мръсните ми дрехи, в стойка “Г”. Дойде момента да я напъна и аз в дирника. Там, където най-много обичах, а и тя също, нали беше принцеса... Към този момент АНг ЛИй не беше осъществил още мащабния си проект „Планината Броукбек”. Каубойте бяха само номинално педали, без да притежават все още културно-политическа легитимация. Хитлер и Ева Браун ги нямаше на тоя свят, и светът не беше за двама. Бялата гвардия, в мое лице, кафявата бездна в нейно.. конотации, култура. Сивите вълци и аллах акбар... Когато двама не са излишни, произволният трети ще им ебе майката. Сентенциите и резюметата нахлуват мощно, квадратите няма да се окръглят. Дори и стрип скуизът не води до никъде, когато си изтеглил късата клечка... Сбогом, дано си щастлива, и до нови срещи в кенефа на Мохамед.






  
Още сведения

публикувано на сряда, февруари 10 @ 18:04:33 EET изпратено от dmat

Подведено под:
| * | пародии |

2772 прочита

Още в тази връзка
· Димитър Матакиев


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Двама не се обичат, третият не е излишен" | | 1 коментар

Коментари за Димитър Матакиев, Двама не се обичат, третият не е излишен (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, февруари 10 @ 18:02:23 EET
(Сведения за читател )
За коментари на Димитър Матакиев, Двама не се обичат, третият не е излишен последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди