литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Сибиле Берг
Ех, да бях селянин…




Ех, да бях селянин. Или селянка, но все едно, тъй като щях да бъда от едно село, в което всички биха били роднини, а и щяха да изглеждат такива. Червендалести, здрави лица и почтени ръце, големи колкото стъпки и стадии. Все напукани, тези почтени ръце, и щях да ги изтривам о една престилка, която щях да нося даже и мъж да бях. На всичко отгоре. С нищо отдолу. Тогава Луси щеше да се кокори. Who the fuck is – Луси би била най-великолепната ми овца. Елен-шестак и много плодна и бомбастичен млеконадой. Върху Луси щях да яздя на слънце, докато то ще залязва и ще бият камбаните за вечернята. Бих притежавал почтена, проста дървена къща, без парно отопление и така нататък, но елите пред къщата, това би било всичко, от което щях да се нуждая и щях да кажа: елите пред къщата и слънцето, както залязва зад билото. Това е всичко, от което се нуждая. Махай ми се оттук с тоя град, там всички са болни и тази трескавост… и после щях да метна чепатото си тяло върху Луси и щяхме да се понесем към ливадата, която щях да кося. При което бих пял, а сърпът ми само щеше да просъсква в тревата. После Луси и другите животни щяха да ядат. Аз щях да ям от животните и така всичко би било в здравословно равновесие. Щях да засея: дини, бамбук, гумени змии, снимки на голи дългокоси мъже с еректирали членове и кафе с мляко. Само онова, от което бих се нуждал, за да живея аз и останалото население. То би ми било благодарно и щеше да пее, тоест, учениците щяха да пеят, онези, които биха идвали с автобуси при мен, за да наблюдават селянин. Те биха пели: Благодарим, мили селянино, ти който ни храниш с ръцете си, така почтени като роторен багер. А после щях да целуна децата и да кажа: благодарско деца, а сега марш на война. Децата всички щяха да станат деца-войници и аз щях да го видя с очите си. Само овцата ми и аз, ние бихме останали и вечер щяхме да гледаме телевизия. Човече, Харалд Шмид, би казала овцата ми, ей, той е върхът. А аз щях да кимам и да си мисля – овчице моя, вече не различаваш истинските върхове. Харалд Шмид е като едноокия сред слепци. А да бъдеш един милиметър по-умен от новата заливаща ни посредственост още не прави от ряпата гений. Но никога нямаше да й го кажа, защото овцата ми би била чувствителна. Би била под грижите на медиатор и щеше да е натренирана във финансовите работи, защото би била лидер на обществено мнение, нещо като opinionleader. С идването на ново утро все бих поправял машините си, които щяха да се състоят от поточни линии и зацепващи се зъбци. Бих имал изпоцапани с масло ръце и едно смешно мазно петно на носа, щях да се подпирам на хълбоци и да казвам: Така. Т-т-т-така-а-а-а-а-а! А после щях да поемам дълбоко въздух, защото щях да съм спасил машините, а светът, и с него щях да трябва да се оправям. Понякога щях да клонирам нещата и тогава от време навреме при мен би наминавала Мис Швейцария, която щеше да ми казва, че най-важното е да останеш самия себе си. Все едно какво прави човек. А аз щях да кимам и да си мисля: Боже, ако от глупост поникваха глави, ти би имала 89, а аз бих могъл да ги разсаждам. Така би било, ако бях селянин.



Забележка: преводът е направен по Sybille Berg, Ich wäre gerne Bauer... от следния адрес: http://www.lyrikwelt.de/gedichte/bergg1.htm
превод от немски: Антония Колева






  
Накратко
Щях да засея: дини, бамбук, гумени змии, снимки на голи дългокоси мъже с еректирали членове и кафе с мляко. Само онова, от което бих се нуждал, за да живея аз и останалото население.

Още сведения

публикувано на понеделник, март 29 @ 07:56:38 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Краища | От немски | проза |

3641 прочита

Още в тази връзка
· http://www.lyrikwelt...
· Сибиле Берг


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 4.45
Гласа: 11


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Ех, да бях селянин…" | | 5 коментара

Re: Ех, да бях селянин… (Оценка: 0)
от Един читател на понеделник, март 29 @ 10:06:05 EEST
Mnoho e hubavo! Pyrvo vpechatlenie - Georg Trakl otishyl na selo.




Re: Ех, да бях селянин… (Оценка: 1)
от kalenderov (bgglas@yahoo.com) на неделя, май 16 @ 12:08:05 EEST
(Сведения за читател )
Нищо хубаво не видях. Поредната путкинска проза. Интересно е как овцата е представена като фалически символ - Луси, Пуси и на края Кура му Янко.




Re: Ех, да бях селянин… (Оценка: 1)
от regal на неделя, юни 13 @ 14:01:09 EEST
(Сведения за читател )
Hubavo!Istinsko!...No ne i za seljandurite v razbiraneto.To, misleneto , ne e za vseki, osobeno za seljanduri.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.20 Секунди