Хелене Хегеман: Из „Axolotl Roadkill“ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Социалната лъжа

Когато лъжа аз, то е невротично и принудително. Лъжите ми следват в зависимост от метафизически произшествия. Когато Аника лъже, лъжите ѝ трябва да служат за благото на излъгания или за хармонията на групата или поне за нейната мотивация за успех. В това тя е твърдо убедена.

Ларс: Да, аз сега тотално съжалявам естествено че ви пречим тук, но без Playstation в един такъв пиклив ден си е голямото изпикаване.

Мифти (с небрежен жест отхвърля косите назад): Няма нищо, Ларс! Аз обаче също не оцелях в тази игра тук, не знам, първо изпотръшквах по шестстотин зомбита в минута, но лошото последва по-късно, когато дойде това морско чудовище с това нещо на гърба, и аз не го улучих с котвата.

Ларс: Не е котва, а харпун!

Мифти: Аз мисля, че е котва, защото този тип си беше съвсем спонтанен и точно сега нямаше харпун под ръка на лодката с греблата и после трябваше да забие тази котва в превърналите се в перки предни израстъци на голямата риба, но това аз тогава съвсем не го схванах.

Ларс: Вероятно, защото в началото е трябвало да се освободи кучето от този капан за мечки, а това ти не си го направила. На мен кучето ми се притече на помощ по-късно при тази история с голямата хищна риба, понеже го бях спасил на първото ниво.

Мифти: Дрисливото куче? Тъпо!

Ларс: Да, тъпо.

Мифти: Колко тъпо. Що за тъпня е това, нали? Че човек с натискане на клавиш "Б" убива хора, и като финален ефект всичко се върти само около някакъв бял мелез между Санбернар и Гренландско куче.

Аника: Що за извънземен диалог си водите бе, деца?

Ларс: Блоа, фак, Мифти, обърни се пак.

Мифти (която малко преди това и по невнимание беше обърнала кърваво сплъстения си тил към Ларс, защото искаше да изтича до кухнята и да организира едно бурканче от горчица с безалкохолно Валдмайстер за него и Пикливото Гевезе): Аника ме напердаши.

Аника с превъзходство чрез смях прогонва от света произлезлите от нейното подсъзнание, будещи загриженост садистични тенденции. Никой няма да я обвини някога.

Ларс: Ей, Мифти, колко нахакано прозвуча това сега, не трябва да приказваш такива неща публично, все някой ще повярва.

Мифти: Аника ме напердаши, Ларс, без изпикавка.

Ларс: Съвсем сериозно ти говоря Мифти, публично това не трябва да го казваш, разказваш го толкова сериозно, че ще ти повярват всички хора, ако не познават Аника.

Аника: Сега вече става heavy, а? Затова и преди не вдигахме телефона, някак си е станало така, че Мифти с нейната заебана недисциплинираност пак не е станала, а после по някое време все пак да, а после тя е излязла, но се е върнала обратно! Само си го представи!

Ларс: Ти сериозно ли, Мифти?

Аника: Мифти?

Ларс: Мифти?

Пикливото гевезе: Мифти?

Аника: И след това Мифти изведнъж не щеш ли налита с глава на този детски поялник, който Едмонд е скътал в стаята си.

Ларс: К‘ъв детски поялник?

Аника: На онзи детски поялник, с който дамата с кокершпаньола не улучи Шантал преди няколко месеца, с което Шантал беше предизвикала пътно произшествие. Детският поялник Едмонд си го беше взел на търг от интернет, защото смяташе историята, която върви с детския поялник за супер готина.

Ларс (изпълнен със загриженост към Муфти): Защо пак не си на училище? Защо просто не го избуташ?

След това Мифти хвърля в пожар Берлин-Мите. Удушва Ларс с телефонен кабел, непретенциозно хвърля двугодишното Пикливо Гевезе от третия етаж и обработва Аника с един стоманен реквизит с големината на ръката ?, обшит с остри зъбци и служещ, за да се изтръгват на късове месата от овесената на ръцете жертва и после да се остъргват до кокал. После Мифти посещава Алис, която се излежава дезаинтересовано и козеща на своята тераса на покрива. Мифти приковава Алис към една маса и ѝ слага на гърдите един кафез, в който има плъх. Понеже върху кафеза са сложени тлеещи въглени, плъхът се опитва да си прогризе изход през жертвата.

Междувременно ние седим на закуска, Аника полива половин риталин с нискомаслено какао и разпределя съдържанието на втората опаковка с раци от Северно море на три равни порции. Ларс, Аника и аз се разбираме великолепно.

Аника пита: »Какво щяхте да имате днес в училище?«

»А?«

»Ами какви предмети? Какви предмети изпускаш сега? Математика? Ако изпускаш технически работи, ще имаш двойка в свидетелството!«

»Май днес всички щели да ходят концлагера.«

»Великолепно!«

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а