Александър Геров: Епоха - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Ивайло Иванов
Глоси към проблема „Антон Куманов”
Послепис

В спомените на своите съвременници той е описан точно като онзи тип „недействащ гений”, за който споменава Емил Чоран в едно от късните си интервюта, спомняйки се за румънската си младост, без съмнение!... За отбелязване е, че, случайно или не, този тип „антикултурен герой” се появява с периодическа стабилност тъкмо по нашите земи и ширини, идейки да ни подскаже, че „родните”, балкански мултинационални корени дължат, все пак, немалко и на премълчаното!...

Екзистенциалният му избор не е върху писменото слово! Не е върху фикцията на литературната творба, посред измисления и „прекрасен” свят на листа! Той е върху отвъдсловесната покривка на кръчмарския тезгях и маса – върху разхайтения етос на бохемата от първата половина на 40-те, и аз с годините все по настойчиво си мисля, че той си е един напълно осъзнат, умишлен избор, а вглеждайки се в себе си, без време осъзнавам, че няма как и моята душа да не изпита трескав пиетет и уважение поне към част от общата му мотивация.

„Той се пропи от отвращение от хората!”, разказва за приятеля си Александър Геров. „Не виждаш ли какви картофи са човеците!”, споделя пак пред ранния Геров Антон Куманов, като по тоя начин неумишлено прибавя и втория, неосъзнат до тоя час градивен елемент от ярката амбивалентност на тогавашната му поезия:

Но всички вие, лицемери и предатели,
шпиони, ренегати и лъжци,
модерни мародери от Америка,
убийци, подлеци и атентатори,

не ме вълнувате, не ме затрогвате!...
За вас не ми е жал! Аз не скърбя,
че два милиарда някакви картофи
днес населяват бедната земя.

Но и също:

Около нас ще грее действителността!...
Тържествено ще бъде по земята!
Без болести, излишества и нищета.
И аз ще имам два милиарда братя!

Ето, за този елемент от простата бинарна опозицията, върху която се гради значима част от ранната поезия на Геров, е причината, или най малкото – висок житейски повод Антон Куманов.

Ама не бил се осъществил, ще кажат някои, бил се погубил, маргинализирал и пропил! От отвращение към хората! Ей, Богу!...

Не съм съгласен, чак дотам, че след като се бил пропил, бил пропилял живота си, макар от гледна точка на литературна прагматика, нещата да изглеждат именно така! Ала освен неутолимите й принципи, в света на идеалното битийствува и друг закон, друга прагматика, според която събитийността в живота на Куманов се завърта и развива с времето така:

Идва Девети, Антон Куманов влиза в затвора, понеже бил се смял на виц ли, на не знам какво ли, не може да се разбере докрай, а след това, като излиза, почва работа пак във самото дъно на живота и света – като инспектор в „Плод и зеленчук”!
И вместо да следи героите си върху бялото поле на листа, той е принуден да следи и направлява движението на плода и зеленчуците в безкрайните поточни линии на трансфера и търговията със тях! Превъзходително! Да, да, на плодовете и на зеленчуците, посред които главна и първостепенна роля играят… Кой? Картофите, разбира се! Картофите! Тъй, най-накрая, той се сбъдва в пълнотата си, добивайки авторитет и власт, каквато само „авторът”, по принцип, би могъл да притежава над персонажите, събитията и сюжетите в трансфера на литературната творба и на света, граден във нея, това е вън от всякакво съмнение! Един измислен свят, със не по малка степен на фикционалност и закономерности от всеки строг и утопичен строй, разбира се, с което вече и завършва тази приказка!...

Не е въпросът да се сбъднеш ли или не! Не си ти Хамлет на живота си, дръпни се крачка-две назад, имай почтителност към недоизследимото му тайнство! Въпросът е да си приятел на живота и дълбочините му – със кръчмите, поточните му линии и затворите, с ранимият и ранен Геров и Вапцаров – защото то без тези, и да го опишеш, ни ще мирише на живот, антон и истина, ни ще горчи като ракия и отрова! Бог да прости! Сълза-амин! Наздраве!...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а