литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ане Вебер
Из „Въздух и любов“
Страница: 1/2




Последната дума е написана, ръкописът е готов. В него исках да направя така, все едно че всичко това е сполетяло не мен, а някой друг, например една близка приятелка, чиято лоша съдба аз бях съпреживяла от непосредствена близост и следователно можех да разкажа, мили Боже, как се беше насадила горката; е, на мен поне това не би ми се случило. Измествания от този тип се удават и на най-недодяланите романисти – от аз правиш тя, от дебела правиш слаба, от руса правиш черна. И тъкмо на мен трябваше да се случи да не успея правдоподобно да пъхна в калъпа на някоя друга тази глупава, тази идиотска, тази ужасна история?

Опитах, написах цялата история под друго име и накрая трябваше да установя: Наистина, не, не мога.

Трябваше да бъде история, и за да не може никой да стигне до идеята, че историята може би е сполетяла мен самата – не съм ли твърде срамежлива, че да разнасям публично любовния си живот? –, аз започнах да се назовавам Леа и да изповядвам католицизма и да си приписвам френско гражданство и руска майка. Леа естествено изглеждаше по-различно от мен, беше с половин глава по-ниска, тъмноруса и във всяко отношение синеока, докато аз съм такава само в един смисъл, и то само понякога. Историята на моя роман, или каквото там трябваше да бъде, се разиграваше отчасти в Париж, което обаче съвсем не трябваше да означава, че е сполетяла мен, защото аз наистина живея в този град, но все пак освен мен там са заселени няколко милиона други годни за любовни истории хора – защо не и една Леа?

В ръкописа на романа, на който бях сложила заглавието Беден рицар и който в готово състояние е колкото импозантен, толкова и непотребен, основният мъжки персонаж също се явяваше под фалшиво име, по-конкретно под рядкото френско име Ангерон, което беше надживяло Ренесанса в съвсем малко аристократични фамилии и наскоро се беше класирало и за един несполучлив ръкопис. Вместо в селището, където живее живият образец и за чието фактическо местоположение аз за съжаление няма да дам информация също и в този римейк, Ангерон си беше у дома в Нормандия, в една напълно изолирана къща или по-скоро замък, да, замък, всред гората. Дотам поне бях докарала с моето романистко-ималоедновреме, че можех да направя като някой американски милиардер и да разградя камък по камък някой замък и да го транспортирам от Бургундия или от Марна на Хъдсън или пък само в Нормандия.

Самата себе си бях направила най-добрата приятелка на Леа, играех живееща вече отдавна в Париж писателка, която съпреживяваше от най-голяма близост кога разчувствано, кога разстроено и възмутено любовното щастие и страдание на своята дружка и коментираше, едно удвояване на мен самата, което обещаваше не само една допълнителна шапка-невидимка, но и задължителната за разказването дистанция.

В защита на моята наистина рудиментарна, но, както се надявах, все пак отчасти достоверна фикция, аз бодро тръгнах да разказвам, във всеки случай толкова бодро, колкото беше възможно при описаните по-долу обстоятелства, за които ще има да четете още, и така, докато ръкописът беше завършен.

След това го хвърлих в кошчето за боклук.






Напред (2/2) Напред



  
Още сведения

публикувано на понеделник, март 08 @ 18:36:10 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
| От немски | проза |

2832 прочита

Още в тази връзка
· Luft und Liebe
· S. Fischer Verlag
· Ане Вебер


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из „Въздух и любов“" | | 1 коментар

Коментари за Ане Вебер, Из „Въздух и любов“ (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, март 08 @ 19:28:26 EET
(Сведения за читател )
Коментари за Ане Вебер, Из „Въздух и любов“ ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.20 Секунди