литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Валери Петров
Пъстри фрески




Усърдният послушник


Църковният тревясал ъгъл
крий надпис на художник стар
и грей стената в грозен пъкъл
от сепия и киновар.

Личи във крива перспектива
врата със дяволски печат
и страшно куче огън блива,
и дъха чер кюкюртов чад.

А бесове, държещи клещи,
душите мъчат с грозен смях,
и махайки с криле зловещи,
смрадта си пущат върху тях!...

Огрява слъцне мрачна фреска!...
Зограф и ктитор – где са те?
На стол, без ада да го стреска,
послушниче във том чете.

Но не чете! Уж срича сигли,
а мисли друго, туй личи,
и под изящни тъмни мигли
чернеят весели очи.

И под разгърната книга
във път се спуща връв една,
върви, върви, върви, и стига
чак до чемширната стена.

Там хитрият четец на тома
подпрял е нощви над ечмик
и дебне как, чревом влекома,
ще кацне сойката след миг!...






Веселият бес


Във „Свети Илия”,
зад вратата баш,
има зография
с поп и богаташ.

Пресмирени пози,
черквица в ръка.
Да, но кой е този,
с козите крака?

Те по терк скован са,
целите от пръст.
Той е Ренесанса,
дързък и чевръст.

Казват, на катъри
спрели тука чак
майстор некадърен
с даровит чирак.

Даровит и умен,
с дързък, бърз език –
ктитор и игумен
смразили го в миг.

И не му платили
всичките пари.
И го понабили
мъничко дори!...

Но в мъстта си гъста,
зъл като оса,
пред стената пъстра
спрял той начаса.

Нямало го знака,
що се пише днес,
и затуй чирака
изрисувал бес.

Бесът му излезъл
не дотам във стил,
ала той бил весел,
че си отмъстил.

В шапката си боднал
четка и пера
и запял свободно
в старата гора.

Но щом влезли в черква
поп и ктитор лош,
ктиторът зачерквал,
попът стъргал с нож,

но във мазка плътна,
с кръв сълзи и пот,
бил споен гнева на
тъмния народ.

И на тази фреска
в драскания край,
бес до днеска плеска
и хоро играй!...






Чучур край глухия път


През гората, по нова пролука,
пътят бял се отбива встрани.
А пък тука сред бука бълбука
весел чучур от минали дни.

Тихо! Медното канче не дрънка
о зъблето на ситно дете,
ни по камъка буквата тънка
любознателен старец чете.

Но когато се нейде забави
манастирският едър кравар,
паметливите, умните крави
пак поемат към чучура стар.

И отпили, писмото със грешки
сричат в хор, неизвестно кому:
„Сгради чучура Спас Бързобежки.
Спумни, друмниче, имету мууу!”






Влакчето


Отвръх чердачето резбато
тъй синьо е небето днес,
че мед, ръжда и вехто злато
се смесват в есенния лес.

Но щом човек добре се втренчи,
ще види, като в дивен сън,
кака из гората лази тренче,
от времето на Стивънсън.

То ту пуфти, ту гледаш – де го?
Ту пак черней сред есента!...
И всичко вижда се по него
с далекогледна яснота.

То пуфка и пълзи полечка,
с двете вагончета насам,
подобно чайник по пътечка,
от печката побягнал сам.

„Ще сгазя някого, ей богу!” –
гневи се то. – „Сторете път!” –
И ситни, без да бързат много,
траверсни клечки се редят.

А щом достигне до баира,
горкото, спира и пуфти
и даже тук-таме замира
пред божите красоти.

Пуфти, напъва се на место,
и свири: „Иида ей сега!...”
И пак стои. И пуща често
масло с размесена с дъга.

И тръгва пак. И смей се бука,
с благословия във гласа.
И викат му: „Добра сполука!” –
пчели и гъби във леса.

И пойно пиле в пъстри дрехи
му спуща къдраво листо,
и катеричката орехи
му слага, да ги чупи то.

А то все тай нослето вири,
разсмяло гъсталака цял,
и свиири, и баири дири,
и бълва кълбест облак бял!...






Студ


Зимно слънце боята си пусна
на небето в единия край.
И ухили се с виснала устна
манастирският гушав ратай.

Но напразно го слънцето радва,
той е дрипав и в книги обут
и чак пари смразената брадва,
и дървата се бият от студ.

Сбрал ги вкупом, на пилците свирка,
но подхлъзнал се, дрънва сред тях
и „Глу-глупчо!” му кряска мисирка,
цяла синьо-червена от смях.

И е синьо-червено небето,
и той тича по разни места,
а от попските кухни момчето
вече вика му с блажни уста.

„Ида, ида!” Той вред отишъл би,
толкоз глад свети в тези очи,
а снегът по скованите стълби,
със безчетни свинчета квичи.

„Ида, ида!” И пълни той кофа
от чучура със дълга брада.
Но достигна следната строфа,
тя е пълна не вече с вода,

а с чист лед, който звънка о цинка
и кръстосва прозрачни стрели!...
И това е чудесна картинка,
щом я гледаш през джамче, нали?

Но край черквата, сгушен, ратаят
трака зъби в скимтене и вой –
точно там, де изписан е Раят,
с разни палми и псалми безброй!...

1946











  
Накратко
Усърдният послушник; Веселият бес; Чучур край глухия път; Влакчето; Студ

Още сведения

публикувано на петък, април 16 @ 09:22:04 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
Антология | * | поезия |

1832 прочита

Още в тази връзка
· Валери Петров


Най-четеното в блок Антология:
Нощно пътуване


Рейтинг
Средна оценка: 4
Гласа: 4


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Пъстри фрески" | | 1 коментар

Коментари за Валери Петров, Пъстри фрески (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на петък, април 16 @ 01:54:58 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Валери Петров, Пъстри фрески ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди