литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Радой Ралин
Неизбежни елегии




Нашенският вятър


Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в белия площад
и ме прати да я гоня дълго!...
Вятърът на родния ми град!

Някога в Чинтуловите песни
бурно, страховито е ечал
и навред по Българско разнесъл
робската печал.

Днес сърдито, ядно ме изгледа,
явно, недоволен нещо бе.
Дървесата до земята сведе
и заби в дълбокото небе

упорити пушеци!... Разсея
на листата златния покой!...
Той е свикнал знамена да вее
и да вижда всякъде герой!

Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в дългия площад.
Как желая лудо да прегърна
вятъра на моя роден град.

1941






Поетът
На Атанас Далчев

Поетът, който от младеж боготворях,
но не посмявах с него да се запозная.
По улиците отдалече само го следях,
със завист съзерцавах бедната му стая.

И този ден, когато тръгнах на война,
на улицата срещнах го съвсем случайно.
И заболя в сърцето ми една вина,
че досега съм го обичал само тайно.

Той забеляза колко много ми тежи
сандъчето със моите войнишки вещи.
И неочаквано до мене приближи,
взе дръжката. Усетих пръстите горещи.

Не само че товара стана двойно лек.
Пред него можех цял да го издекламирам.
Но сепна ме поетът и като човек.
А тръгнал бях за свободата да умирам.

Внимателно запита имам ли баща,
защо не ме изпраща никое момиче.
И все на път ли ще прекараме нощта?
В часта си с близки ли съм, или съм самичък?

Узнал, че аз съм доброволец, изведнъж
от обич почна той да ме разубеждава,
че би било добре да стана първо мъж,
че смешно е в смъртта да търся слава.

Не слава - възразих му аз, - а свобода!...
Той ме запита, нещо много ли ме мъчи,
та искам всичко в тази дума да сведа.
Ний стигнахме. Той пусна малкото сандъче.

Сбогувахме се като близки. Не разкрих
какво е бил за мене той през всичките години.
Да тръгна на война не се разубедих,
но обновявах вече своите причини.

1945, 1969






Другар


На пътя между Чехи и Полконя
е спряла санитарната кола.
Лежи един ранен в гърдите конник
в калта, сред неприбраните тела.

А конят му над него се навежда,
отскубне стръкче, тръсне със глава.
И със човешки поглед се заглежда
в безкрайната, димяща синева!...

Раненият изгубва вече сили,
отпуска се, главата му тежи.
А кончето над него лудо цвили,
към хоризонта гледа и тъжи.

1946






Заварена землянка


Напразно вън фучеше упоритият
зъл вятър на нестихващата зима.
Землянката бе сигурно прикритие,
от мини и от студ неуязвима.

Стените колко гладко са изринати!...
Една ръка е пипала грижливо,
затуй не липсват даже и картини
и всичко е уютно и красиво.

Противникът ли, в свойто отстъпление,
е правил тази хубава землянка?...
Копал я е пред самото сражение
един усмихнат украински Ванка.

Той знаел, тук не ще останат повече,
при най-добрия случай, само два дни.
Че утре пак за път ще са готови те,
че може той във битката да падне.

Не гроб-землянка, той направил жилище,
в трапа като във дом да се намира.
Човек превръща и пръстта в светилище!
Човек не заслужава да умира!...

1946






Въздишка


Де останаха буйните наши другари?
Този смазаха, онзи позорно свалиха!...
Вече никой не смее юмрук да стовари,
заживяхме в идилия кротка и лиха.

Само вятърът денем и нощем роптае,
спори с разните лозунги там по стените!
За какво ли? Нещастникът мигар не знае,
че и него следят по петите?...

(Затова са въздишките скрити!)

1955






Лош спомен


Тез, които цял живот ще мразя,
правиха ми обиск във душата.
Истината чиста да опазя,
аз потърсих помощ от лъжата!

Всичко туй е вече изживяно?...
Не! Тъгата още не затихва!...
Знам, лъжата късно или рано,
ще поиска тежката си лихва.

1957






Пепел


Вие помните каквото преживяхме.
Вие знаете защо го преживяхме.
Вие знаете защо тъй остаряхме.

Недейте всички се оплаква.
Ний пяхме всичките фалшиво,
ний всички плакахме фалшиво.
Човек наивно си прощава,
остава му една усмивка,
която го изпепелява.

И вий, и ний сме преживяли
внушения на идеали,
крушенията на идеали.
А тез, които нямат нищо,
дали ги нищото засища?...

Мечтаехме да бъдем смели,
превръщахме се на арени,
вися другарството на косъм –
сега сме вече уморени
и битките се обезсмислиха!...
Мечтаехме да бъдем смели.
Сега сме само остарели.

Аз вече нямам стихове.
Ти също нямаш стихове.
Нас още отсега ни няма.
Дори красивата самоизмама
от нас отчаяна избяга.
Не ни търсете.
Нас ни няма.
Нас още отсега ни няма.

А знам, че можех в тези дни да свърша
по прости и очаквани неща:
Сълзите на детето да избърша
и приказки да му чета.

Арените са разорени.
Арените са примирени.
На урни се превръщат те.

1956, 1966






Дикилиташ


Върху грохналите каменни колони
е поникнала трева.
Трева, ненужна като ласка над мъртвец.

Това не са останки от театър
и никакви измислени трагедии
не са се разигравали тъдява.

Това са дънери праисторични
от най непобедимата гора.
Неповалени, упорити,
и ордените-лишеи,
те вярвали на силните си корени
и доживели историческата милост
да се превърнат в геология,
в обект прекрасен за туризъм!

Трева, защо е твойта демагогия?
Руините не носят оптимизъм!
Къде са клоните със милиони листи?
Като птиците, шумящите гнезда?...

Тук ехото заглъхва
като „Ура!” над безизходно обсадени.
Тук няма място за импресии!...

Стои печална вкаменената гора,
като народ подир репресии.

1966.






Оптимизъм

На Пенчо Данчев,
с когото го съпреживяхме.


Преди малко
една нищо и никаква птица
прелетя подобно прилеп през тунела.
През целия тунел – сега видя ли,
че и под каменно небе
било възможно пак да се лети!.
Възможно!...

Земята се свършва.
Водата се свършва.
Единствено небето няма свършване!.

Въпросът е да му се довериш
и да го следваш със детинска всеотдайност.

Юнаците не са митични същества
и първият им възпитател е страхът.

Не се оплаквай, че е каменно небето ти –
самото ти летене е небе!

1969






Виталност

На Атанас Далчев

Вие, теми още ненаписани,
семена отпреди толкова години,
съхранили ли се още дързостта
на покълващия взрив?...

Не очаквайте гостоприемна почва,
не е сигурно убежище пръстта.
Ветровете я травматизират,
земетръси и ерозии възпират
нейното зачатъчно начало!...

Въздухът изгуби вяра в себе си!

Не са посевите в състояние
електрониката да възпират.
Трудно е, почти е невъзможно,
семето в стъбло да се превърне,
с корени и плодове да разширява
благодатната си територия.

Не ме радват обещанията на сезона,
само питам претърпялата наука
колко могат да се издръжливи
семената непосети?...

Вярно ли е, че в египетските гробници
амфори със жито са откривани,
и посято, то е дало плод?...

Смешно е, но чакаме археолози!...
Да запазим твърдостта на семената.
Ах, поне едно ще оцелее!

А човек с една мечта умира!...

1970






Примирение


Зимата идва всесилна и трезва.
Зимата носи въпроси и грижи.
Нещо завинаги с нея изчезва,
вятърът мъртвите спомени стриже.

Зимата всичко еднакво покрива
и го държи до конец вцепенено.
И върху нейната ледена грива
буйния огън пълзи преклонено.

Тя обобщава нещата до бяло
и доосмисля случайните страсти.
Но обещава ли ново начало?
И усмирява ли всички контрасти?...

Който за вярност дланта си простира,
той няма никога да се отметне.
В зимата всичко кристализира,
като безкрайната любов на бездетни.

1974






Нека остарея още малко,


за да се превърна в личен символ,
непременно ще отида до Болоня,
ще намеря адреса в часа полунощен:

- Добър вечер, Лаура, аз съм оня,
който те обича още!...

И преди да ме съгледа,
ще отвърне старицата в късния час:

- И аз!...






Ултериор


Тази нощ нечии мисли не искат да умират.
Те не се примиряват със късия досег до вещите.
Те се простират, простират,
простират,
както Глен Милър дирижира
щурците на целия свят!...

Аз не излязох никога из свойта родина.
За света не успях да получа конкретно усещане.
Той се обобщава в скърцането на щурците
и в мравките, които цял живот
пренасят и складират семена.

Динозаврите изпасоха лаврите,
и пак не завещаха разплод.
А щурците и мравките,
ако и да влизаха понякога в конфликт,
ще си останат неизтребимите обитатели на вечността.

Мравките, изстрадалият почерк на нашата земна история.
Щурците, неуловимият дух на вселената.
И моите мисли, които се откъсват
от късия досег до земното
и има какво да намерят в безкрая!...












  
Накратко
Нашенският вятър; Поетът; Другар; Заварена землянка; Въздишка; Лош спомен; Пепел; Дикилиташ; Оптимизъм; Виталност; Примирение; Нека остарея още малко; Ултериор

Още сведения

публикувано на четвъртък, април 22 @ 15:35:09 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
Антология | * | поезия |

3245 прочита

Още в тази връзка
· Радой Ралин


Най-четеното в блок Антология:
Песни за Ата


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Неизбежни елегии" | | 1 коментар

Коментари за Радой Ралин, Неизбежни елегии (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на четвъртък, април 22 @ 15:46:33 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Радой Ралин, Неизбежни елегии ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди