Емилиян Иванов
Из „Стихове за философи” | Страница: 2/9
ХЕГЕЛ
В чертите на Духа
едно лице се най-дълбоко взира –
самото Битие от тях извира,
тъждествено с на Нищото смеха,
към квантума на моето сърце
протяга длани, в история безкрайна
ме увлича; и в тайната велика
аз като перце политам.
И тъй, на Абсолюта тъждеството,
е абсолютно тъждество, защото
всяка част от него бива цялост
целокупна, и няма в него хаос;
многообразното стои единно,
по основание, искрящо като вино.
 Назад (1/9) - Напред (3/9) 
| |
| |
| Накратко | | Кантор; Хегел; Лайбниц; Паскал; Кант; Фихте; Дж. Ст. Мил; Декарт; Ясперс
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, май 18 @ 14:08:20 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
5501 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|