Емилиян Иванов
Из „Стихове за философи” | Страница: 3/9
ЛАЙБНИЦ
Нейде е дадена проста монада,
безкрайно число, без степен и корен;
хармония вечна, която не страда.
Има нейде лик неръкотворен
и Дух всеизпълващ, що не отпада –
на безкрайната, с възможни светове, каскада –
един предел финален – погледни нагоре –
към своето сърце с разумен порив.
Има в душата ми вечна отрада –
Битието самó е нейна награда,
с нея сърцето решава всички апории;
тя поселява безкрайните двори
на разума – чиста наслада;
вечна, единствена, сладостна горест…
 Назад (2/9) - Напред (4/9) 
| |
| |
| Накратко | | Кантор; Хегел; Лайбниц; Паскал; Кант; Фихте; Дж. Ст. Мил; Декарт; Ясперс
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, май 18 @ 14:08:20 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
5857 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|