Eisheilig
Със теб |
Вечно тичам аз посред гората –
отблизо твойте стъпки чувам,
тъй както някога – ухание познато,
щом взирах се във теб без думи…
Оттук отне ме светлината;
а вечността, едва е в края;
кръвта ми в пясъка попива,
а моят глас след теб ридае.
В огледалото – мъртвец наднича –
той вече, векове е с теб;
изтекоха безброй животи;
и мрачни дни, и нощен свет…
В огледалото – мъртвец наднича;
прости ми моя глух копнеж;
забравяш бавно кой съм бил аз;
все още тук съм – в ден
последен свой…
И по леда едва пристъпвам –
последвай тънката пътека;
и огън са косите черни,
тъй гладки и тъй меки…
Трещи и плаши вятърът студен;
икона, сякаш, ти стоиш;
аз вземам ти скръбта…
Към мен зовеш –
свободен, Дево, нашият е, път…
…свободен, нашият е, път…
В огледалото – мъртвец наднича;
той вече, векове е с теб;
изтекоха безброй животи;
и мрачни дни, и нощен свет…
В огледалото – мъртвец наднича;
прости ми моя глух копнеж;
забравяш бавно кой съм бил аз;
все още тук съм – в ден
последен свой…
Мъртвец
Eisheilig, Bei Dir
Забележка: Превод: Емилиян Иванов
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, август 01 @ 18:40:52 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
Игла за грамофона | * | поезия |
2426 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|