литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Шарл Нодие
Златният сън
Страница: 1/8




Глава първа
Кардуонът


Всеизвестно е, че кардуонът е най-красивият, най-изящният и най-пъргавият измежду всички гущери. Целият е в злато като някой знатен господар, но всъщност е плах и свит и живее сам, в уединение, поради което минава за мъдрец. Кардуонът никога никому не е причинявал зло, няма човек, който да не обича кардуона. Всички девойки се изпълват с гордост, когато той мимоходом ги стрелва с влюбен и игрив поглед, протягайки своята обсипана с рубини синя шия между пукнатините на някой стар зид, или когато разкошната материя на неговата премяна заискрява с безброй отблясъци под слънчевите лъчи.

Помежду си те казват: „Не теб, а мен погледна днес кардуонът, мен той смята за най-красивата и аз ще бъда неговата възлюбена”.

Кардуонът обаче не смята така. Кардуонът просто търси тук-там вкусни корени, с които да спретне малък празник на своите другари върху някой камък, напечен от обедното слънце.

Един ден кардуонът намерил в пустинята съкровище от жълтици, толкова хубави и лъскави, сякаш току-що били паднали със звън от теглилката. Един цар, когото преследвали, трябвало да се отърве от тях точно тук, за да може да върви по-бързо.

– Боже милостиви! – възкликнал кардуонът. – Ако не се лъжа, ето хубав запас, който ще ми дойде добре, когато застуди! В най-лошия случай това ще да са от онези парченца суров сладък морков, които винаги са подкрепяли духа ми в миговете, когато ме е налягала самотата; само дето никога не съм виждал толкова апетитни лакомства.

И кардуонът се примъкнал към съкровището, не направо, тъй като никога не постъпвал така, а описвайки предпазливи завои; ту с повдигната глава, с муцуна във въздуха, с изпънато тяло, с опашка, вирната нагоре като пръчка; ту спирайки се нерешителен, свеждайки поглед към земята, за да пусне в действие своя тънък кардуонски слух, и наостряйки всяко от двете си уши, за да схване по-добре, изучавайки внимателно всичко наляво и надясно, чувайки всичко, виждайки всичко, придобивайки все по-голяма увереност, стрелкайки се като един смел кардуон, свивайки се на кълбо, примрял от страх, като един клет кардуон, който се чувства беззащитен далеч от своята дупка; а сетне напълно щастлив и съвсем горд, извивайки своя гръб като мост, изпъвайки мишци, обагрени в цветовете на дъгата, прибирайки гънките на своето пищно покривало, настръхвайки с позлатените люспи на своята ризница, зеленеещ, виещ се, чезнещ, оставящ облачета прах под пръстите си и размахващ опашката си като камшик. Той несъмнено бил най-прекрасният кардуон на света.

Когато се приближил до съкровището, той хвърлил два остри погледа, изпънал се като тояга, изправил се на двата си задни крака и се нахвърлил върху първата жълтица, която попаднала пред зъбите му.

Счупил един.

Кардуонът отстъпил десет крачки назад, върнал се по-предпазливо и опитал отново, но по-внимателно.

– Тези са дяволски сухи – казал той. - О! Виновни са кардуоните, които трупат в запас парчета моркови по този начин и не ги държат на влажно място, та да се запазят хранителните им качества! Трябва да признаем – казал си той наум, – че кардуоните като вид никак не са напреднали! Докато аз например, който ядох оня ден и комуто, слава Богу, не се налага да се храни мизерно като обикновен кардуон, ще отнеса своята придобивка под голямото дърво в пустинята, сред навлажнените от небесната роса и свежестта на изворите треви; ще си полегна отстрани върху мекия, нежен пясък, който още първите слънчеви лъчи ще затоплят; и когато някоя несръчна пчелица, която надигне натежала снага от цветето, където е нощувала, се защура като обезумяла наоколо и ме събуди със своето бръмчене, ще пристъпя към най-царската закуска, която някога си е спретвал един кардуон.

Кардуонът, за който ви говоря, бил кардуон на действието. Каквото кажел, сторвал го и толкова. Още вечерта цялото съкровище било пренесено жълтица по жълтица и подложено на безполезно освежаване върху красив килим от мъх, който се огъвал под тежестта му. Над него едно огромно дърво протягало своите разкошни клони, отрупани в зеленина и цветове, и сякаш приканвало минувачите към сладка дрямка под своята сянка.

И умореният кардуон заспал кротко, сънувайки свежи корени.

Това е историята на кардуона.










Напред (2/8) Напред



  
Накратко
Глава първа: Кардуонът
Глава втора: Хайлун
Глава трета: Факирът Абхок
Глава четвърта: Доктор Абхак
Глава пета: Царя на пясъците
Глава шеста: Локман Мъдреца
Глава седма: Божият дух
Глава осма: Краят на златния сън

Още сведения

публикувано на четвъртък, август 12 @ 19:38:46 EEST изпратено от sonm

Подведено под:
Краища | * | Приказки |

6375 прочита

Още в тази връзка
· Калоян Праматаров
· Шарл Нодие


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 5


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Златният сън" | | 1 коментар

Коментари за Шарл Нодие, Златният сън (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на четвъртък, август 12 @ 20:45:54 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Шарл Нодие, Златният сън ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди