Калоян Праматаров
Стихове | Страница: 2/5
Аз
Аз мисля, че откачам понякога, когато се стъмва навън
И ви чувам как пеете – Това е сън.
Кръв капе от мивките и се стича по бедрата твои
Векове наред потъваме в телата голи.
Понякога си мисля, че откачам. Откачам на съмване.
Смахвам се тотално в тунела, нереално
Виждам в кафето как се разтваряш като нежна захар в бяло
Образи се стапят в огледалото изцяло.
Закалено до червено, пред изплетена стена от мисли.
Поглеждам настрани в поле от кървави усмивки.
Бронзови игли в медни преживявания.
Безмислени взимания задължават давания.
Понякога си мисля, че откачам. В телевизора вслушан.
Бели звездички валят прекомерно и някак напушен
Дима се полепва по моето тяло.
Медът се стича и ме покрива изцяло.
 Назад (1/5) - Напред (3/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 23 @ 21:58:36 EEST изпратено от sonm
Подведено под:
| * | поезия |
6134 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|