литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Емилиян Иванов
Твоят Шопен или В тичане подир изтичащата нощ
Страница: 1/2




I. Д-р Новакович дълго бе ръководил дневния център в Клиниката с тилетаминовите палми. Когато тя, обаче постепенно започна да става невидима, и за амбулаторно лекуваните пациенти взе да става все по-трудно, а накрая – и невъзможно да я намират, дейността на този център бързо затихна, докторът се премести от селцето, близо до което се намираше клиниката, в Търново и започна практика тук.

Някои от пациентите си д-р Йован Новакович предпочиташе да приема в своя кабинет направо под слънцето, в парка под един ливански кедър на бутилка червено вино „Размирно“, по лев и осемдесет бутилката от два литра; бе доста добър препарат, черно и гъсто, твърде стипчиво заради многото танини, който съдържаше, и заради това си спечели прозвището Йован Размирни, макар всички да бяха съгласни, че такива хрисими хора като него в днешно време са рядкост…

А този ливански кедър, обаче, нито бе положил Хипократова клетва, нито бе и чувал за Хавайската декларация, та затова при него човек лесно можеше да научи много лични истории, анамнези и съкровени разговори между лекар и пациентите му; достатъчно бе само леко да се понаквасиш с лют и млад спирт-ацетонлия и да вкусиш съвсем малко благ хашиш, за да почнат няколко свраки небесни – бездомни клюкарки, да ти нацвъкват писмената от тоталния наратив на нечия лудост… Защото всяка лудост представлява не просто глобален, а тотален и универсален наратив, тъй тежък в слога и метрума си, поради безкрайната обстоятелственост на своя иначе прост, почти машинен език, че до скования в безпощадната норма ум, той достига фрагментиран и разпилян, тъй отлъчен от извора на своя безначален епос, че в слуха ти се удрят само тежки облаци словесна пепел и парафренен прах...

Веднъж Д-р Новакович седеше заедно с кантор Грегор, обущаря, по-известен на Града като Мафийката, на пейката под ливанския кедър в парка и те двамата бяха замълчали за кратка, но дълбока секунда. Обущарят тъкмо си поемаше дъх, за да доразкаже своята история, на пръв поглед – повече от скучновата – речта му в последния половин час вървеше за това как и какви, и колко летливи разтворители и с какви слепващи агенти се смесват, за да се получи най-доброто обущарско лепило. Той смяташе, че както истинският лютиер сам приготвя лака за крехките си произведения, тъй и обущарят, ако не е шарлатанин, сам създава лепилото за своите обувки. „То е като кръвта на човека, само дето, колкото е по-живо, толкова е по-твърдо и застинало; кръвта на живия човек все тече, пени се и кипи, а кръвта на здравата обувка не се помества и с капка ни напред, ни назад; то е като семе, създадено нищо да не зачева, а вечно да пази здравината на това, дето е вече родено;


…доброто лепило е пот
от челóто на Госпóд;
от кърви мъченически е серум;
от майчини сълзи – елей; и плазма
от отческа нежност и дързост желязна…

Лепилото, което свързва,
извира от сърце премъдро;
едва, когато затрепти
във многохерцов ритъм;
с нечувани, безкрайни честоти
;
със пулса на самото Битие,
щом то във вечния си миг, се
впусне – стремглаво, навътре,
в себе си, във своя непокътнат

кръг да се сбере; в безкрайно
малкото – да бди и крепне, трае;
като в топчица, съшита от парцали –
на Хераклит децата, със която,
от предвреме да играят –
във вечността – и по-нататък…;



Ако искаш да правиш обувки, трябва най-напред да се научиш да правиш лепилото. Майстор, дето отива и си купува готово лепило, не трябва да му дават да прави нищо, освен да кърпи зяпнали патъци...“








Напред (2/2) Напред



  
Накратко
Из „Мъртви листа или частично съхранение”

Още сведения

публикувано на четвъртък, август 26 @ 19:22:54 EEST изпратено от emiliyanez

Подведено под:
Deus ex machina | * | проза |

1770 прочита

Още в тази връзка
· Емилиян Иванов


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Твоят Шопен или В тичане подир изтичащата нощ" | | 1 коментар

Коментари за Емилиян Иванов, Твоят Шопен или В тичане подир изтичащата нощ (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на четвъртък, август 26 @ 22:06:29 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Емилиян Иванов, Твоят Шопен или В тичане подир изтичащата нощ ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.18 Секунди