литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Томас Лер
Септември. Фата моргана.
Страница: 1/4






Муна


Нашата история
виси във въздуха в нощта
сестро понеже ти не я завършваш нейната копринената нишка държи нашия живот невидимо в тъмнината кой я разрязва
не е нужно да се е знаело
все ми е било чудно защо на царя не му пречи че Динаразад се намира всяка вечер под леглото му и аз се питах също какво легло ще е било че да може тя да лежи под него измислям си го отгоре като малък палат от копринени възглавници фламингови пера диплещ се пурпур розови листа и езици и отдолу праха костите паяжините нямам представа как правят покоите на царете
в островното царство между Индия и Китай
в Далечния Изток в който имало още по-екзотични приказки отколкото тук в Багдад никъде не се фантазира по-добре отколкото под величавото легло на дядо ми (не го познавах починал е година преди раждането ми и е бил един вид радио и телевизионен цар) в неговата къща във Вазирия където играех на криеница със Сами за да го откривам толкова често под онова легло в което спеше баба ми сама вече повече от хиляда нощи
онзи ден преди три седмици в който аз
седемнайсе годишна
ей така за удоволствие повторих още веднъж играта на криеница (сама) това себе-погребване посред бял ден скорпион в пустинния пясък докато отвън във вътрешния двор от часове сватбарите по масите пият танцуват аз лягам още веднъж под ухаещото на розова вода лавандулови букетчета плесен и изсушени портокалови кори легло но удоволствието което си доставих беше бягството
преди бягството обаче все пак беше това че аз повече не можех да понеса студено капещият поглед (храчка върху лед на кубчета) на майора този уж приятел на усмихващия се на всичко годеник на моята сестра
тихо си лежах под ръждата на ламелите в гроба на овдовелите жени искаше ми се Сами да е до мен отново като десет дванайсе годишен доволен без страх готов на всичко тогава тайно щяхме да наръсим на майора сол в аррака или дори щяхме да плюем в облака който пие той чашата просветна във вътрешния двор за една секунда така искрящо бяло като обшитата с перли рокля на сестра ми гълъбче ми каза той като на дете и докосна привидно по невнимание с лакът гърдите ми гълъбче и аз видях пред мен кюрдското момче в края на парка Саадун, което изскубва перата на един прегазен от автомобил гълъб от мен като че кръвта изтича
от зърната на гърдите ми
които сега предпазвам с разтворени длани докато ръждата под големия матрак се огъва сестро почти ме удря в лицето и теб той нарича гълъбче Ясмин този глас тъкмо когато исках да се измъкна изпод леглото трябва сега да те имам днес тук като невеста може би е за последен път повярвай ах какво Касим нищо няма да забележи ще пия с него докато повече не може да си разкопчава панталона да не говорим полегни гълъбче
и като теб аз трябва да разтворя крака да обърна коленете навън да извърна глава като че друсащите се ламели (сиви прашни твърди) искаха да ми целунат носа и да ми счупят зъбите
вие
чудовището
опасано с шпангоути от пера
царят смърт в теб неговата мачта виждала съм го само като камък оникс на един бог в една витрина и като изпускащата лапавица висулка на моя брат преди да ходи на училище той те превзема (отвътре) какво знае вече той за съкровищата ти сестро що за стенеща камила сте станали в една пустинна нощ камила с две насрещно разположени гърбици
гълъби
в нощта бяло черно черно бяло
нощ прикована с пъшкащо дърво не чупи костите на лицето ми ребрата ми под зъзнеща кожа под напъна ръждата на динозавърския гръден кош в който беснеете вие ребро до ребро чувствам сърцето ви сърцето на някакъв червен ифрит би могло да е кил на кораб това което отплава над мен целият корпус на един кораб надвит от ръждата на ламелите фугиран наново уголемен високо във въздуха сестро
вашето легло е
платноходният кораб на твоята предателска любов
в едно шумолящо небе зад моите затворени клепачи виждам безкрайно надалеч като че гемията ви е излязла от някое пристанище сред пустинята направо в небето пясък сухи зърна се сипят по бузата ми що за фигури само се движат в опънатите платна под твърди реи мощно ви подема вятърът нагоре или ви издига жаждата на царя който се къпе в зелено масло какво сънувам аз то не е
нищо то е
само майорът който в моята сестра
гори
как издържа тя (или да се ожени за погрешния или да се оставя да бъде използвана или да живее между две лъжи) пръскай навън казва тя внезапно така студено като че се намира в лабораторията си до някой лаборант с дестилационна колба в ръка докато
касапинът на гълъби
заораваше седмото небе
под мен
която съм си под вашия кил като светлата сянка на вашата котва
са шест небеса и седем земи на гърба на бика който е поставил копита върху рибата в последната вода на черното море което почива върху тъмнината забрави
всичко забрави всичко
аз
трябваше сега да надигна гласа си и да кажа: Разкажи ми някоя история сестро
но ти
си в друга страна









Напред (2/4) Напред



  
Накратко
Муна
Сабрина
Мартин
Тарик

Още сведения

публикувано на сряда, септември 01 @ 14:02:56 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Септември | От немски | проза |

3463 прочита

Още в тази връзка
· Томас Лер


Най-четеното в блок Септември:
Септември. Фата моргана.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Септември. Фата моргана." | | 1 коментар

Коментари за Томас Лер, Септември. Фата моргана. (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, септември 01 @ 15:48:39 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Томас Лер, Септември. Фата моргана. ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди