Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2010 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Издава Българската литературна мафия *

Марио Варгас Льоса наби Маркес и получи „нобел“

Ей богу, до вчера не знаехме, че Льоса е пребил Маркес. Научихме го от вестниците и бързаме да го предадем по новинарската верига.

Пред театъра в Мексико Сити, пишат, го ступал. Най-после разбрахме защо съществува Нобеловата награда — да научат всички кой кого е млатил.

Ало, колеги, разнасяйте бързо новината — Льоса е претрепал Габриел Гарсия Маркес! Иху! После го нарекъл „куртизанката на Фидел Кастро“. Хах! Маркес — куртизанката на дедо Кастро, който цял живот кастри куртизанките от УСА. Мухахаха!

Опухал го, значи, забил му едно яко право кроше. Голям шемет!

Прас по тиквата! Така се респектира конкуренцията в литературата! А може и нещо друго да е имало. Май не е било само литературна завист. Ало, колегите от „официозите“ — дайте малко info защо Льоса е цапардосал Маркес.

Моумънт, открихме: в-к „24 часа“ изяснява случая подробно: Маркес успокоявал съпругата на Льоса, с която перуанецът бил в развод. И Льоса не могъл да го понесе... Как, толкова невъздържано и неприлично ли я е успокоявал!? Голям приятел, няма що (тогава Льоса и Маркес били първи приятели, но вместо Маркес да почне да успокоява Льоса, се курдисал при жена му). Май приятелството в Латинска Америка не струва и пет пари. Приятелство — предателство. В България такива неща няма, тук всеки успокоява точния обект на скръбта.

Моумънт, я вижте как са пресъздали случая във в-к „Стандарт“: „Льоса е бил ядосан на Маркес, защото утешавал съпругата му в период на отчуждение помежду им.“ Значи, докато Льоса се отчуждава от жена си, Маркес се сближава с нея и я утешава. Пфу! И това ми било приятел! Маркес е постъпил неприятелски! Заслужил си е тупалката. Льоса пък е постъпил мъжки — само така с приятелите утешители? Нашият съсед Хадес Гробаря отдавна е погребал жена си, но приближи ли се някой до гроба й, се нахвърля върху него да го трепе. Толкова е ревнив. Камо ли някой да целуне бюста й. Ще го отнесе като... айде да не казваме, че е много цинично. Ние може да сме мафиоти, но не сме циници (без уважителна причина!) Хах!

Брей, тоя латиноамериканец си го бива! Дали не му е натрошил ченето, или само е размазал Маркес като гербова марка? Представяте ли си Маркес, залепен на фасадата на театъра - в цялото му литературно великолепие, галантност и милосърдие. Каква гледка, а! Защо не сме били на местоутешението, да се насладим на неповторимото зрелище. Кръвчица пуснал ли му е?

Абе, колеги от в-к „Труд“, много срамежливо сте поднесли новината този път: „Дълголетно приятелство свързва двамата, но прекъсва внезапно, без някой от тях да даде обяснения. “Нека биографите се потрудят върху този сюжет” е краткият коментар на перуанеца“... Какво го увъртате? Вие не знаете ли, че Льоса е треснал Маркес по капандурата? Не можете ли да го напишете в правдив текст? Нека биографите се потрудели върху този сюжет. Ами добре, ще се потрудим, то въображение не ни липсва. Ще опишем как оная отчуждена кукличка, жена му, намига на Маркес да иде да я утеши, той веднага откликва и нежно я прегръща, а тя междувременно, докато трае утешението, плъзга ръка по чатала му, а той пък, обладан от внезапна страст, разкъсва блузката й и почва да смуче зърната на циците й пред погледите на сто човека, които са изненадани от факта, че още не са влезли в театъра, а театърът е почнал... Това търпи ли се, кажете, кой мъж би изтърпял гледката на такова директно засмукващо цицозърнесто утешение на отчуждената си жена?... - ще приключим ние сюжета. Става, нали... оная работа на нобелиста.

Добре че има сайтове като този на СтелаПро (сайт за литература и електронни книги), където бойната писателска ситуация е извезана словесно с възхитителен публицистичен дар: „Някога Марио Варгас Льоса и колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес са били големи приятели. Но (приятелството им) се превръща в голяма вражда през 1976 година, когато в театъра в Мексико Сити, Варгас Льоса удря с юмрук в лицето Гарсия Маркес и му насинява окото. “ А! Какво ще кажете! Много има да учите още вие, колеги от в-к „Труд“. Я тази нощ да седнете и да се трудите неуморно, и утре да излезете с една качествена водеща новина от рода на: Преди 28 години, когато Маркес грабна барутената награда, вестниците писаха: „Льоса с едно кроше вкара Маркес в Нобеловия барутен погреб.“ Гарантираме ви, че ще бъдете №1 за деня.

Аре, стига сме писали, че стана ракиено време.

Да добавим само — ние други латиноамериканци, освен Фидел Кастро и Пиночет, не четем, но Льоса ще прочетем. Тоя пич е първият побойник, който грабва „нобел“. И значи, заслужава нашето внимание.

А кой ли ще е първият убиец?

Догодина ще разберем.

--------------
* Информация за нашия издател
Българската литературна мафия -
в бр. 1 / 2010 г. на Минижурнала

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а