Т. С. Елиът
Кориоланus | Страница: 2/2
II. Трудностите на един държавник
Да викам ли каквото ще викам?
Всичката плът е трева: обхващаща
Приятелите по Баня, Рицарите на Британската Империя, Конниците,
О, Конници! на Легиона на Честта,
Заповедта на Черния Орел (първи и втори ранг),
И Заповедта на Изгряващото Слънце.
Да викам ли, викам ли, каквото ще викам?
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се сформират комисиите:
Съвети по въпросите, постоянните комисии, изборни комисии и под-комисии.
Един секретар е достатъчен на няколко комисии.
Какво ще викам?
Артър Едуард Сирил Паркър е назначен за телефонист
На заплата от един и една десета паунда, растяща с годишните добавки от пет шилинга
До два и една десета паунда на седмица; с бонус от тридесет шилинга по Коледа
И една свободна седмица на година.
Беше назначена комисия, която да избере комитет инженери
За да определят Водния Запас.
Назначена е комисия
За Държавни Поръчки, главно за да възстанови укрепителните съоражения.
Назначена е комисия
За преговори с комисията на волските
Относно вечен мир: майсторите на лъкове и стрели, майсторите на копия и ковачите
Назначиха специален комитет за да протестират срещу намаляването на заповедите.
Междувременно
Пазачите хвърлят зарове в марша
А жабите крякат във своята каша.
Огнени мушички горят срещу бледия лист светлина
Какво ще викам?
Майко майко
Ето я редицата семейни портрети, захабени бюстове, всички изглеждащи чудно римски,
Чудни, един друг, запалени поред от пламъка
На потен факлоносец, прозяващ се.
О, скрито под…Скрито под…
Където кракът на гълъбицата стои и се сключва за мига,
Спокоен момент, отлагане на обедното време, положен под най-високите клони на най-широкото дърво на обедното време
Под гръдта перо поклатено от лекия вятър след обедното време
Там цикламенът разпъва си крилата, там клематисът пада над прага
О, майко (не сред тези бюстове, всички правилно изписани)
Аз уморена глава сред тези глави
Шии силни – за да ги носят
Носове силни – за да счупят вятъра
Майко
Можем ли да не сме някога, ето сега, заедно
Ако тези mactationes, immolationes, oblationes, impetrationes
Се сега наблюдават
Можем ли да не сме
О, скрито
Скрито в тишината на обедното време, в тихо крякащата нощ.
Ела с пърхането на крило на дребен прилеп, с малкия пламък на огнената мушичка или на светулката.
“Вдига се, пада с корона от прах”, малките създания,
Малките създания писукат тихо през прахта, през нощта.
О, майко
Какво ще викам?
Ние изискахме комитет, представителен комитет, комитет по разследването
ОТПИШИ СЕ ОТПИШИ СЕ ОТПИШИ СЕ
 Назад (1/2)
| |
| |
| Накратко | | Преводът следва изданието: T. S. Eliot, “The Complete Poems and Plays. (1909-1950)”, New York: “Harcourt Brace & Company”, 1997, pp. 85-89. Поемата е част от цикъла “Unfinished Poems”. Първата част е писана през 1931 г., а втората – година по-късно. Фигурата на Кориолан се среща и в други текстове на Елиът: например в “A Cooking Egg” (1919) или “Ode”, част от “Ara Vos Prec” (1920). Името на Кориолан (в едноименната Шекспирова трагедия – Coriolanus, a у Елиът - Coriolan) е свързано с герой или бог-епоним на волския град Кориоли. Кориолан бил от патрициански аристократичен род и твърде рано влязъл в противоречия с плебейските разбирания. Изгонен от Рим заради обвинения в тиранично поведение, повел армията на волските към страната си. Спрян е от молбите на майка си и съпругата си (491 пр. Хр.). Основни източници за живота на Кориолан са Тит Ливий, Валерий Максим и Плутарх. Преводът е на Виктор Вълев.
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, април 17 @ 11:45:35 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
| Аргос | поезия |
4957 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|