литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Говорещото Средиземноморие




Из „Нови стихове за Мария”




ОТПЛАВАНЕ


Само в теб, пристанище красиво,
своя свят покой намирам аз!...
В твоите бедра, разплакан, Иво
акустира в залезния час!...

И целува нежните пробойни
на дъната твои, две по две!...
И на ханша с ладията стройна
тръгва към далечни брегове!...

Устните ти чисти, като залез,
светят му до късно в тоя час.
И нощта, със дворцовите зали,
приютява златния компас

на копнежа негов!... Ах, къде ли
ладията твоя днес ще спре?...
Облаци, раздипляйте къдели!...
Вейте ме, пространни ветрове!...

Щом съм със Мария, не тъгувам!...
В тропика на Рака влизам аз!...
И луна над вахтата ми плува,
като образ във иконостас!...








х х х


Най-хубавата мацка на света!...
С гърди, подобно нощни катедрали!...
С корем, под който никне светостта,
и с нежен хълм, за който бихме дали

и сто живота, за да го докоснем
и от прашеца нежен да отпием!...
Мария, твойта пролет високосна,
нахлува в мойте сънища!... Мария,

ти, толкова прекрасна и добра,
с гората на безстрастните бедра,
от мен, поета днешен обожавана,

сред облаците нощни се топиш
и във съня ми с ангели летиш,
от ни един човек не заслужавана!...








х х х


Красива до безбожност и припадък,
уханна до разтление и срам!...
Аз чувствувам се вече твой придатък
и да целуна там не ме свян!...

Да, там, между бедрата ти красиви,
уви, уханна капчице роса!...
Сред твоите бедра, премазан, Иво
свойта смърт открива начаса!...

И в ковчега кончета крилати
щом ме понесат със дива стръв,
пак за твойто пръстче и ръкат