Румяна Райкова: Очите ми – тези скръбни вдовици - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Очите ми – тези скръбни вдовици от кръста нагоре

“Жалко, че не се срещнахме другаде. Някъде съвсем другаде, разбираш ли какво искам да кажа? Където би могло да е различно. Не като тук.”
Из “Сбогом, Гари Купър” Р. Гари

Всичко това е заради
онази част от стъпалата ми
която върви срещу мен –
треперят камъните с избледнели ириси
състоява се танцът на вятърни сенки
въпреки протеста на миглите и белите дробове
си извайвам вечността във смирението и скулите
разликата между преспа и локва е незначителна
залезът ни нанизва на стръмният си гръб
никак не ми се говори когато не е известно
Who took the cookie from the cookie jar
след всички закуски с отчаяние
отвъд синият хълм прибоят се втурва
в кораловите рифове и засяда там завинаги
звездите са изстискани смокини
върху гримасата на любовта
сме черно-бели черно-бели тела и думи

Всичко това е заради
онази част от сърцето ми
която си позволи да липсва –
хълбоците на оживяването потъват в пясък
изравят се гладните чайки от нощните дюни
след всяко твое обичам те
арфите събличат траурните рамене
преглъщам сълзите си толкова обикновено
като някакъв планктон полепнал в гърлото
морето разпечатва с все по-дребен шрифт
кардиограмата на учестеното случване
разсипани в памучни процепи
ограничаваме зимите поради липса на криле
от погребения на светове на себе си да натежим
късно е без да мога да избегна нито щрих ни контур
от дъгата на която съм увиснала
сме черно-бели черно-бели тела и думи

издишам те бавно с очите си –
тези скръбни вдовици от кръста нагоре

Напред (2/8)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а