Румяна Райкова
Очите ми – тези скръбни вдовици | Страница: 8/8
малък Китай
Да можех да гребна сметана
и стените на тази безжалоста дупка
да мажа безспир...
сякаш може да бъде замазана рана
като тази на някоя вехта Естир
но освен да метем със метлите си къси
своят малък Едем
от тротоарите пролетно-мръсни
и да сресваме с финият гребен
зелената злост на тревите
със разцъфнали пръсти
да подреждаме снимки
в очите на пясъка жъл
като в някой случаен и захвърлен живот
във който героят е `Гаден и зъл`
но добър по душа идиот
сврял копнежи в хралупата тясна...
просто няма чакъл,
а без него – защо ми е пясъка
и защо ни се случват нещата –
бродирани вещо по кратките улици
асфалтирани с нещо
когато в кремирани нощи
ни свети мъртвеца
като някой мъждукащ фенер...
навярно сега му пробива мъдреца –
първи ред (в театър Гешер)
сме два таралежа
стоим на течение –
(правим гимнастика за последният ден
ръцете си свили в юмрук за сбогуване)
беззъби от нежност
и няма съмнение
че морето е нещо за плуване
а много далече от него стои планината –
но тя е дори
за целуване
И нека размахват пембените четки
унилите жълти художници, нека –
от днеска съм малък бамбуков Китай
ще свърна във първата прека
ще вляза в аптека –
навярно там има поезия, вишни и чай
 Назад (7/8)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, март 28 @ 15:48:58 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | поезия |
8216 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.31
Гласа: 16
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|