литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Сърцевината на Европа





Два факта от контекста на инициативата за сърцевината на Европа биват изтъквани както в критична, така и в позитивна светлина - тя е замислена като отговор на Писмото на осемте от 31. Януари 2003 и съвпада с финала в изработката на европейска конституция. И двете обстоятелства са упоменати от Хабермас, но въпреки това получават различно тълкуване в обсъждането.

Връзката с писмото до Буш в подкрепа на войната в Ирак се посреща като подозрително съответствие между политическо действие и последващото го интелектуално обосноваване. В този ред стои въпросът как едно продиктувано от международната политическа необходимост писмо получава в отговор подобен по мащабите си философско-хуманитарен жест. Дали този призив не потвърждава, обосновавайки го по-дълбоко, разделението на Европа - стара и нова - направено с пропагандно-бюрократични цели от Ръмсфелд. Като философско ехо от критиката на Ширак и Шрьодер спрямо източно-европейските позиции определя повика Йелският професор по история Пол Кенеди. Твърде пряката политическа връзка за изявлението на философи отбелязва и Улрих Шпек, обръщайки внимание на откритото споменаване на Йошка Фишер в статията на Хабермас. За него съсредоточието на символическа мощ в един подобен призив с участието на толкова много интелектуални фигури също се оказва прекомерно. Политическото измерение на инициативата отбелязва с обратен знак Йоахим Гюнтер, който не само не се притеснява, че повикът за сърцевината на Европа легитимира персонални политически отговорности, но и намира, че недостатъчният отзвук се дължи тъкмо на неподходящия политически момент, когато волята за помирение взема превес над напрежението между Европа и Америка.

Обявеното намерение на инициативата е да се подчертае здравата сърцевина на Европа, за да създаде тя центростремителна сила, която да всмуче и другите страни-членки или кандидатки. При това остава неизяснено какво е отношението между общата европейска външна политика, пряк израз на необходимостта от засиленото взаимодействие на Франция и Германия, като локомотиви или всмукателни апарати за останалата Европа, и предполагаемо засвидетелстваната в демонстрациите от 15. Февруари раждаща се европейска публичност. Противоречието може да се изрази от две понятия на социалната философия на Хабермас - едното се отнася до функционалните императиви, свързани с емпирически установими административни или икономически структури, а второто е представено като форми на социална интегрираност, каквато би била общата европейска публичност, градяща се на общ исторически опит и воля. Теоретическата обосновка на европейската сърцевина може да се рагледа в рамките на такова противостоене (Юрген Каубе). Различията между икономически фактори и идентичностни измерения на европейското идват в помощ както на защитаващите нуждата от целенасочени интелектуални усилия в търсенето на европейското културно единство (Адолф Мушг), така и за скептично настроените спрямо неговата възможност (Кристиан Землер).

Ядката на Европа проектира европейското единство за сметка на едно раздалечаване – т. нар. Eвропа на различни скорости, за целите на друго противопоставяне - това срещу американската хегемония. В своя пряк отговор на статията на Хабермас Рорти защитава успешното противопоставяне на една силна Европа срещу Америка като позитивно и за публичната дискусия в Америка. То би подсилило гласовете, виждащи неоснователността на претенциите на Америка за световен превес. За сметка на това скрепяването предимно на френско-германските отношения не среща почти никакви привърженици.

Под различни форми се повтаря упрекът за липсата на множественост на гласовете, призовани в инициативата. Той е централна критика в коментара на Ян Рос, който подчертава, че новите в Европа след 1989 никога не са разглеждани като възможност за обнова, а биват представяни единствено като спънки. Една отхвърляща наследството на 1989 Европа би се вкочанила, обобщава коментаторът от Die Zeit. Вярно е, Рорти говори тъкмо като представител на Америка, но мненията както от малките евро-членки, така и от подписалите Писмото на осемте – пряк повод на акцията – изглеждат пренебрегнати. А както за едните, така и за другите евро-конституцията представлява същинският предмет за обсъждане. Но докато скандинавието отделя внимание на проблематичното съотношение между малки и големи държави в един не така мечтан за Севера съюз в Европа (Алдо Кеел), то откъм Източна Европа се поставя въпросът за правилната оценка на историческите обстоятелства около обсъжданите политически избори. В тази светлина за украинеца Анджей Стасиук е достатъчно просто дългото изброяване на всички непознати и полу-фикционализирани области и националности от бъдещия евро-регион, напомняйки определението на зоната като “пояс на смесено население” (Хана Аренд). Докато Петер Естерхази търси конкретни исторически обосновани различия. Естерхази напомня за непрестанната и доминирана от отделни политически избори промяна в картографията на идентичностите в Европа, които винаги утвърждават едни цялости за сметка на други разграничения - източна европа, средна европа, новоприсъединена европа. Неуморните смени на идентичността, на които са подложени новите след 1989 страни в Европа, едва ли са по-обосновани интелектуално от взетото с оглед на политически или икономически интереси решение. Най-смело визията за историческата обоснованост на предпочитанието на източно-европейците към Америка провежда живеещият в Берлин румънски банат Рихард Вагнер, който тръгвайки от примери на голямата история за предателствата на Запада спрямо Източна Европа - отново проблемите са на зонирането, и преминавайки през обобщения за сеашното положение, при което източно-европейците, съмовъзприемайки се като миячи на чинии, виждали единствения си шанс в американската мечта, стига до обобщения за културните сходства по отношение на държавната уредба между Америка и Източна Европа.

Забележките по отношение на прецизността на емпиричните характеристики на американската, европейската или различни частно-национални идентичности са разбира се твърде много и твърде обстойни. Те изразяват съмнение както за така рязко прокараното разграничение между европейски модус на битие и американски начин на живот, така и по-отношение на предполагаемото по-голямо сходство помежду културните типове на европейския континент.

Обзора направиАнтония Колева




Използувани уеб-адреси:


31. май 2003 Neue Zuerricher Zeitung, Адолф Мушг
http://www.nzz.ch/2003/05/31/fe/page-article8VX08.html
2 юни 2003, Tageszeitung, Detlef Guertler, Die Intellektuellen Kerneuropas drücken sich wortreich aus
http://www.taz.de/pt/2003/06/02/a0148.nf/text
2 юни 2003, Tageszeitung, Christian Semler
http://www.taz.de/pt/2003/06/02/a0150.nf/text
2. юни 2003, Frankfurter allgemeine Zeitung Juergen Kaube
http://www.faz.net/s/Rub117C535CDF414415BB243B181B8B60AE/Doc~EE4FB59CAF10C423990C7B1B1A5C388EF~ATpl~Ecommon~Scontent.html
3. юни 2003, Frankfurter Rundschau, Exemplarisch. Alteuropa schlägt zurück, Von Ulrich Speck
http://www.fr-aktuell.de/ressorts/kultur_und_medien/feuilleton/?cnt=224234
4. юни 2003, Neue Zuericher Zeitung, Wie neu ist das «alte Europa»? Mehr Kritik als Beifall für die Initiative von Jürgen Habermas, Joachim Guenter
http://www.nzz.ch/2003/06/04/fe/page-article8WB76.html
6. Юни 2003, Die Zeit, Jan Ross
http://www.zeit.de/2003/24/Europa
7. Юни 2003, Frankfurter Rundschau, Tellerwaeschertraum. Warum die Osteuropaeer sich Amerika naeher fuehlen, Von Richard Wagner
http://www.frankfurter-rundschau.de/ressorts/kultur_und_medien/feuilleton/?cnt=227277
11. юни 2003, Sueddeutsche Zeitung, Peter Esterhazy
http://www.sueddeutsche.de/sz/feuilleton/red-artikel2306/
14. юни 2003, Neue Zuerricher Zeitung, Oben herrscht der Blick von unten. Wie sich «Kerneuropa» von Skandinavien aus darstellt, Aldo Keel
http://www.nzz.ch/2003/06/14/fe/page-article8WPCM.html
16. юни 2003, Tageszeitung, Isolde Charim Die Europa-Initiative von Habermas und Derrida
http://www.taz.de/pt/2003/06/16/a0164.nf/text
20. 06. 2003, Sueddeutsche Zeitung, Wild, listig, exotisch, Der Osten wird Europa total umkrempeln von Andrzej Stasiuk
http://www.sueddeutsche.de/sz/feuilleton/red-artikel3489/
23. 06. 2003, Sueddeutsche Zeitung, Taten statt Worte. „Kern“-Europa braucht keine Philosophie, Paul Kennedy
http://www.sueddeutsche.de/sz/feuilleton/red-artikel3835/






Забележка: На бъларски основни текстове от дискусията публикува в. Култура съответно в брой 27 от 4. Юли (http://www.online.bg/kultura/my_html/2282/x-evropa.htm) и в брой 31/32 от 31. Август (http://www.online.bg/kultura/my_html/2286/x-europe.htm).





  
Накратко
Тук предлагаме обзор на мненията, придружаващи инициативата на Хабермас за възраждане на мисълта за обединена Европа. В инициативата първоначално се включват Умберто Еко, Адолф Мушг (швейцарски белетрист, един от най-значимите в съвременната немска литература, носител на наградата Бюхнер), Ричард Рорти с директен отговор на Хабермас-Дерида от позицията му на американец, Фернандо Саватеp (философ със специални интереси в етиката, минаващ за испанския Сартр, и една от мишените на ЕТА), Джани Ватимо (италиански философ с основна перспектива херменевтична онтология, слушал Гадамер и Льовит в Хайделберг. Следва серия откликващи статии, която не минава за особено подобаващо интензивна (Йоахим Гюнтер); може би пред вид широтата на германското дискусионно пространство.

Електронно публикуваните откъси от статията на Хабермас (преподписана и от Дерида и отпечатана едновременно както във FAZ, така и Liberation), заедно с представяне на инициативата, вече бяха предложени на български в последния брой на Литературен вестник (18.-24. 2003) с редакционна бележка, разпределяща очевидно важните за политическата обстановка у нас позиции ляво-дясно; този акцент следи за основната тема на броя, в който като да няма нищо случайно.

Преразпределянето на ляво и дясно в хода на дискусията се явява у изтъкващия особеностите на източно-европейската перспектива Естерхази като обяснение за различната политическа оценка в ситуацията около войната в Ирак. Но главната част от споменаваните тук коментари се центрира по-скоро в постановка за европейската идентичност. Тук аргументите се отнасят както до прекалено германския изглед на европееца по хабермаски (Юрген Каубе), така и до теоретическите занятия при някогашния ученик на заетия с критика на идентичността Адорно (Йоахим Гюнтер). Защитниците на събитието на френско-германската дружба, каквото представлява общата воля на двама философи от подобен ранг, търсят в провидяната от Хабермас европейска идентичност рефлексивния момент, който не е несъвместим с мисленето на негативното у Адорно. (Изолде Харим)


Още сведения

публикувано на четвъртък, юни 26 @ 00:52:17 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Около Европейското | От немски | обзори |

3650 прочита

Още в тази връзка
· Пол Кенеди
· Улрих Шпек
· Йоахим Гюнтер
· Юрген Каубе
· Адолф Мушг
· Кристиан Землер
· Рорти
· Ян Рос
· Алдо Кеел
· Анджей Стасиук
· Петер Естерхази
· Рихард Вагнер
· http://www.online.bg...
· http://www.online.bg...
· 


Най-четеното в блок Около Европейското:
Между "дара" и "развала". Феноменология на корупцията.


Рейтинг
Средна оценка: 3
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Сърцевината на Европа" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди