Ивайло Иванов: Битието празнува – Втора част - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ЗЛАТЕН ПЕРИОД

http://www.youtube.com/watch?v=ZfiMjNWEVKA

– Туй ли ти беше Златният период? Много набържечко го изкара нещо! С една песен само...

– Но пък каква!...

– А, хареса ми, хареса!... Няма ли още?

– Има! Един момент! Чакай да си донаглася теорията!...

Под „Златен период” в българското и световното музикознание /И. Иванов, Д. Кузманова, Йордан Рупчев/ се разбира времето от 82 до 91 година, когато Лепа Брена изгрява, утвърждава се и разширява своето сияещо влияние над сръбския музикален хоризонт, правейки и първите си, по-успешни, пробиви в Румъния и България и реализирайки повече от 40 златни хита, четири филма и стотици, стоици концерти, повечето от които – структуроопределящи за манталитета и мисловния ангажимент на населението от този регион. За някои отрасли на леката промишленост – също! Картички по стрелбищата, плакати по сивите стени на безвкусните улици, нашивки, тениски, фланелки и сутиени с лика на красивата Дива от Сърбия красят безбожния, възвишен Панаир на това прокълнато и от бога място, укрепват семплите ни интуиции и пиянско доверие в този Карнавал на Битийното!...

Но да се върнем пак към нашата си Дива, без пагоните и нашивките, да хвърлим поглед към красивата жена през вехтия плет на съседската граница – вечната лепота, мъчната радост и страшната гордост на това възлюбено място, госпожица Лепа Брена!... В предишния епизод на този многосериен филм я оставихме при еротичното начало на прекрасната ѝ кариера, при мяткането на задника в първия малко по-чувствен клип от цяла една поредица. Мислите, че тя си е губила времето през тия дни и нощи?... Че е пиляла дните си, по принципа „развей прах бях”, като някакъв пошъл и изстрадал Пеньо Пенев?... Нищо подобно! Как ли не, да се не чува нещо от подобен род, идея и парадигма!... Тя запрята високо изпраните си ръкави, вдига есенните вихрушки на полите си, лети, лети в небесносиния, лазурен хоризонт на Сърбия, за да се приземи, накрая, право в Белград и да го открие като своя втора родина. Нещо, което нито един провинциалист в българската музикална култура досега не успял да направи. Ни двамата приятели от Ихтиман, нито кресчендото от Полски (долен!) Тръмбеш, нито Ирина Флорин от Червен бряг – първата лайфстайлка на България. Подвиг, граничещ с умонасилието и побоя върху себе си, в които неминуемо се превръща всяко усилие, особено когато човек не успее да покори своята „втора родина”.

Две години са достатъчни на тази талантлива и умна жена да промени из корени прическата и акцента си, месец-два – да се отърка о среди на белградския ъндърграунд и ето, вече през 83-а тя спокойно може да изгрее със своята най-благодатна и мистична, най-талантлива и успешна плоча – стилът, превърнал се в нейна запазена марка, кръглото огледало на душата ѝ. Коя е тя? Познахте я, познахте, драги слушатели, вече сме стъпили върху летяща чиния на албума...

МИЛЕ ВОЛИ ДИСКО

Първата песен е едно страшно пророчество за кобните дни на Президента Първанов!...

Позволете един приблизителен превод!...

http://www.youtube.com/watch?v=CxAbdIhhRvY

Мойе Лола –
звезда рокендрола!
Сяда, мисли –
шъ играй кат Присли!

Мойта Лола –
звезда рокендрола!
Сяда, мисли –
шъ мъчи пък сега да поиграй като Присли!.... /Бележките – вдясно от текста!/

Ако ѝ е ритам мой,
ако ѝ ритъм мой…

Гоце?
– Не!!!...
Диско?
– Не!...
Коло?
– Да!...

Манифест:

Носим узке фармерицей,
отсекла сам плетеницей!....
Ал селянче я сам Лоло –
волим, волим, волим коло!...

Носим узке фармерицей, /Носим тясна къса дънкова пола, тип „фермерка”/
отсекла съм плетеницей!... /Отрязала съм си и плитката, бе кво знайте вий?.../
Ал селянче я сам Лоло – /„All” – всички! За всички селянчета я сам като една кака ви Лола!/
волим, волим, волим коло!... /виж „Лепа Брена и Сръбският национализъм”!/

Мое Лола –
за рока-та-мата, /непреводим идиом/
рокерское дете –
от главе до пете!... /Виж го във втория вариант по-долу!/

Мое Лола –
за рока-та-мата,
рокерское дете –
от главе – дупете!... :)))

Ако ѝ е ритам мой,
ако ѝ е ритам мой…

Гоце?
– Не!!!... /Само това не, за нищо на света, тоз пък откъде ни го натресохте на душата!.../
Диско? /И то е гнусно, ама по може!/
– Не!...
Коло? /Е, щом като желаеш, твоя воля, господине!.../
– Да!...

Лола Мали
па села купали.
Плочу ще да снима –
венцехвали трима! /Отец, Син и Светият Дух/

Лола Мали
па села купали.
Плочу ще да снима –
венцехвали свима! /Всичките ги венцехвали, да ѝ помогнат, да ѝ издадат плочата!.../

Гоце?
– Не!!!... /А-а-а, мани го тоя, откъде ни го натресохте на главата!.../
Диско? /А бе, и то не е много стока: еманация на Западния егоизъм!.../
– Не!...
Коло?.. Е, щом като толкова желаеш, казвам ти:
– Да!...

Ех, откога съм им знаели за досиетата още!...

И тука вече идва голямата парабола, извитият котешки гръб на възходящата ѝ кариера. Драган Матеевич, мой приятел и емигрант по любовни причини от Сърбия („аз търся поетическо убежище!”), гледа с мен красивите лепи-бренини клипове, пафка замислено от дългите стърчишки на цигарите и замечтано разказва!...

– Те отначалото я пускаха само по едно радио!... Имаше си един приятел-дост-аркадаш, водещ на някакво мижаво, маргинално радиопредаване от покрайнините на Белград. Вечер. Получастно радио. На държавни разноски. Но пак все някой я чул – този снощи попитал, онзи днес се обадил – сега, да кажем, дека никой не я е чул, мислим, грешка голяма ше направити!...

И те по едно време се разшаваха някои от нашите хора, от народа, и се сетиха да попитат:

– А бе, я дайте да я видим тази Лепа Брена, дето ни проглушихте нощем ушите с нея, вие тук все на тъмно ни я пускате, най-открая!... Дайте я малко по-насам, да я погледнем на светло, става ли на човек, не става ли, като каква е!... Стига сте я държали в Нощния блок на Външната тъмница, ние очите не сме му виждали на това момиче, може нещо да ѝ стърчи от носа, може пуловера да ѝ е накриво. Дайте я малко насам, а дайте я, вие сте застанали зад ханша ѝ я продуцирате все на тъмно!...

Сиреч, зараждаше се вече нещо Гражданско общество. Да, обществото на нереза...

И той тогава ѝ направи нещо като сегашното.…как му викате вие?

– …..?!

– А, анджък, пърформънс, открит балет!...

В една градинка го направи, същата като Борисовата, само че с много по-скромни размери.

И като излезе Лепа Брена на сцената, като излезе тя, минута, две…

……….
……….
Две и половина…
……….
……….?

– И народът полудя!.....

Разбираш ли, те не я бяха виждали дотогава, тя все на тъмно държана, като мома във каца, и като я видя народът, пощуря направо, казвам ти!... Мъжете – във едната си ръка държат цигара, с другата свиркат, мятат, викат и дюдюкат, жените – малко по-открая и по-скромно я гледат, но и на тях една лека усмивка им се плъзва бавно по устните!... Подлуди народа това момиче, казвам ти!... Пощури дърветата, звездите и хората!... Всички в Сърбия от тогава я обичат – и докрай земя – върху тъжния материк на Балканите!...

http://www.youtube.com/watch?v=L3mb5-6rAi0

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а